Руската централна банка понижи изненадващо базовия си лихвен процент в знак на увереност, че най-лошото от финансовия трус, предизвикан от инвазията в Украйна, вече е минало.
На извънредно съвещание на 8 април "Банк России" понижи от 20% на 17% основната лихва на страната и обяви по-нататъшни редукции през идните месеци, ако условията позволяват. Руската валута рязко спря подема си към зелените пари след новината и приключи седмичната си търговия с близка до 80 рубли за долар котировка. А доходността на десетгодишните руски държавни облигации падна с повече от 100 базови пункта – до 10.99 процента.
Решението е опит да се защити руското стопанство от западните санкции, особено след като поскъпването на рублата през последните дни компенсира частично инфлационния натиск. Мартенската годишна инфлация в страната е скочила до 16.7% от 9.2% през февруари, сочат данни на федералната статистическа служба.
"Днешното решение е в отговор на промяната на баланса на рисковете от ускоряващия се ценови ръст, намаляващата икономическа активност и финансовата стабилност", пише в официалното изявление на руските централни банкери. Те допълват, че "външните условия" ще "ограничат значително стопанската активност", но рисковете за финансовата стабилност на този етап вече са овладяни. Наблюдава си и охаждане на скоростта на повишение на цените благодарение на динамиката на валутния курс на рублата.
Продължаващият приток на приходи от износ на енергия и строгият капиталов контрол, наложен от Москва в отговор на западните санкции, включително забрана за продажба на руски активи от чужденци и задължителни продажби на 80% от постъпленията в твърда ваута на руските експортни фирми, очевидно помагат за възстановяването на руската парична единица. Тя в момента е с една рубла по-скъпа към американската валута в сравнение с котировката от 81.16 рубли за долар на 23 февруари – ден преди президентът Владимир Путин да разпореди нападението срещу Украйна.
Действията на председателя на "Банк России" – Елвира Набюлина, са аналогични на решението й от 2015-а когато тя оряза изненадващо с 200 базови пункта увеличената "на пожар" няколко седмици по-рано лихва след анексирането на Крим. По онова време руската икономика навлизаше в рецесия след първия кръг от санкции в отговор на завземането на полуострова и колапса на петролните котировки.
В наши дни Набюлина се активира три седмици преди планираното за 29 април съвещание на банковата управа под растящия натиск на разширяващите се наказателни мерки на Запада и обявената на 8 април от Япония забрана за внос на руски въглища. Лидерите на Г-7 пък се споразумяха да спрат новите инвестиции в руския енергиен сектор и да увеличат рестрикциите върху търговията, включително и върху въглищата.
По оценка на експерти, силната рубла редуцира инфлационния натиск, а рискът от финансова нестабилност е спрял да нараства и дори е започнал да намаляв. Те не изключват нова лихвена редукця до 15% на 29 април. А ако нещата продължат да се развиват в тази посока, до края на годината базовата лихва на "Банк России" може да слезе до 10 процента.
