Преди петдесетина години, на среща на водещите световни икономически сили, тогавашният финансов министър на Съединените щати Джон Конъли шокирал партньорите с определението си за щатския долар: "той е наша валута, но е ваш проблем".
Тогава американците искали по-евтини долари, принуждавайки останалите държави да ревалоризират техните национални парични единици.
Днес, според Хавиер Блас – коментатор на агенция "Блумбърг" и един от авторите на книгата "Светът за продан: Парите, властта и търговците, които разменят на бартер ресурсите на планетата" – глобалното стопанство се сблъсква с противоположното предизвикателство. И то е, че американската валута се колебае в близост до най-високите си котировки за последните 20 години спрямо основните си търговски партньори и създава огромен проблем на всички извън Америка, които купуват деноминирани в долари стоки, на първо място – суров петрол.
Откакто Конъли превърна зелените пари в проблем на всеки, доларът стана крал на глобалните пазари на енергия и борсови стоки.
Цената на почти всяка суровина, която светът използва днес – от петрола до пшеницата и медта – се определя в долари. И дори чаят – неизменният атрибут на всеки достолепен британец – се котира в щатската валута, а не в британски паунд.
По правило, силен долар означава по-евтини борсови суровини и стоки и обратно. Връзката между зелените пари и борсите за суровинни фючърсни контракти трябва да работи като буфер за глобалното стопанство като едната страна компенсира другата, което е особено важно за по-бедните държави.
Последният път когато светът попадна под натиска на скъпите горива беше типичен пример за тази симбиоза. През 2008-а цената на суровия петрол сорт "Брент" се изкачи до рекордните в историята 147.50 щ. долара за барел и изправи на нокти финансите на много стопанства. През същата година обаче щатската валута падна до рекордно ниски котировки спрямо паричните единици на основните търговски партньори на американците (бел. ред. – доларовият индекс потъна до почти 70 пункта) и по този начин отне част от натиска. За много страни вносителки на черно злато то стана скъпо, но не непосилно в местните валути.
Тази историческа връзка между цените на долара и на петрола днес изглежда прекъсната. Черното злато е поскъпнало със 70% през последната година и в момента се търгува за около 120 щ. долара за барел, а от средата на май 2021-а американските пари са повишили пазарната си оценка с 10 процента.
Доларовият индекс скочи до почти 105 пункта на 12 май и се търгуваше за малко над 102 пункта на 8 юни. Това създава кризи в разплащателните баланси на много страни, които внасят суров петрол, особено в Африка, Латинска Америка и Азия.
Малави, която е една от най-бедните африкански държави, девалвира неотдавна валутата си с 25% само в рамките на един ден. Шри Ланка – едно от най-бедните азиатски стопанства – е на прага на икономически колапс, а националната й парична единица се е обезценила с 44% към американския долар от началото на годината. "Разделението между богатите развити икономики и страните, които имат по-малки възможности да плащат за суровините, се задълбочава изключително", коментира през уикенда Майк Мюлер – шеф на поделението за Азия на най-едрия търговец на черно злато "Витол груп". И дори онези, които могат да си позволят космическите цени в местна валута, като Европа и Япония, също са под сериозен натиск заради растящата инфлация.
Петролът сорт "Брент" все още е под върховата си стойност от 2008-а, но въпреки това се търгува на рекордно високи равнища, ако се конвертира в локалните валути на държавите, които имат 35% дял от световното търсене. Индия, която е третият по големина потребител на суровината след САЩ и Китай, плаща с около 45% повече за барел гориво отколкото преди 14 години заради сериозното обезценяване на рупията към долара.
Еврозоната днес харчи по около 111 евро за барел, докато през юли 2008-а е превеждала по 93.50 евро за същото количество гориво.
Подобен проблем има и Великобритания: черното злато сорт "Брент" поскъпна до върховите около 74 паунда за барел през 2008-а, а днес суровината е с почти една трета по-скъпа – 95 паунда за барел. Япония, чиято национална парична единица потъна до най-ниските си котировки към щатския долар от 20 години насам, също "ближе рани". А списъкът на държавите, които се борят да покрият енергийните си сметки, става все по-дълъг.
Освен шока върху националните стопанства, рекордно високите петролни котировки в ргионалните валути оказват влияние и върху самия енергиен пазар. Търговците на черно злато вече започват да се оглеждат за признаци за разрушаване на търсенето – точката, в която по-високите цени водят до по-ниско потребление.
Засега ръстът на търсенето на черно злато остава солиден, подкрепен от емоционалната консумация след възстановяването на света от пандемията от коронавируса, коментира Блас.
След като голяма част от глобуса обаче вече се сблъсква с рекордни енергийни разходи, потреблението скоро ще започне да буксува. Анализатори на "Голдмън Сакс груп" са установили, че силната американска валута прибавя средно по около 20 щ. долара допълнително на барел гориво, отчетен в местни парични единици, "и доближава цената до равнища, еквивалентни на 150 долара за барел сорт "Брент".
За членовете на петролната група ОПЕК+ разкъсаната връзка между черното злато и зелените пари е направо "манна небесна". През 2007-а, на съвещание на ОПЕК в Рияд, министрите на петрола на страните от картела се тревожеха от колапса на долара. Днес, когато Федералният резерв започна и ще продължи да повишава лихвените проценти, щатската валута изглежда ще върви нагоре или най-малко ще остане силна – още една причина за организацията да се труди усърдно, за да държи под око цените.
