Компаниите в Германия, Великобритания, Франция, Испания и Италия са в най-затруднено положение от август 2020-а насам, показва Европейският индекс, изчисляван от американската правна кантора "Уейл, Готшал & Мангъс" – Weil European Distress Index (WEDI).
Изследването е обобщило данните на над 3750 европейски фирми с борсова регистрация. Основните виновници за тежките проблеми на корпоративна Европа са инфлацията и по-високите лихвени проценти, които обременяват допълнително по-задлъжнелите дружества.
Икономисти предупреждават, че ако възходящата траектория се запази, може да се очаква увеличение на натиска върху ликвидността и по-нататъшно затягане на кредитните пазари, като някои компании ще се борят за достъп до финансиране и неизбежно ще стигнат до ръба на фалит. Те допълват, че икономическата перспектива вече е далеч по-предизвикателна.
Европейският бизнес се задъхва от препускащата инфлация, като фирмите са принудени да плащат повече за всичко – от горива до заплати. Затягането на паричната политика от "Бенк ъф Инглънд" и Европейската централна банка също оскъпява рефинансирането на компаниите.
От петте европейски държави, проучени от "Уейл", в най-тежко положение е Германия, следвана "по петите" от Обединеното кралство, като фирмите от сектора на търговията на дребно и на потребителските стоки оглавяват спада.
В най-голям риск от фалит са германските компании, като техният индекс на дистрес е най-висок от юли 2020-а – в разгара на световната пандемия от коронавируса. Общата за Европа криза, причинена от недостига на предлагане и от войната в Украйна, се отразява най-тежко върху Германия заради дълбоката й зависимост от руския природен газ, по оценка на изследователите.
На 19 юни Берлин обяви, че ще възстанови работата на затворените централи на въглища, за да осигури енергийните доставки през следващия зимен сезон след като Русия оряза износа на природен газ и предизвика опасения от сериозен енергиен недостиг. Германското правителство въвежда нови извънредни енергийни закони, според които страната ще увеличи използването на въглища за генерирането на 10 гигавата електроенергия за срок до две години. Завоят към използването на вредящи на околната среда енергийни източници се прави въпреки обещанието на Бундестага да изключи напълно тези изкопаеми горива до 2030-а. В тази връзка министърът на икономиката на Германия – Роберт Хабек, който е и член на Зелената партия, заяви, че решението за изгарянето на въглища за електроцентралите е "болезнено, но изключително наложително".
"Уейл, Готшал & Мангъс" посочват в анализа си, че резкият скок на проблемите на германските корпорации се дължи на влошаването на инвестиционните параметри, на по-слабите пазарни оценки и на продължаващия срив на печалбите – всички те причинени от високите разходи за енергия.
През последните две големи световни кризи – глобалната финансова през 2008-а и причинената от пандемията от COVID-19, индексът WEDI е бил надежден индикатор за ранно предупреждение за бъдещи фалити. Той оценява дистреса като анализира различни показатели, включително възможностите на фирмите за достъп до ликвидност, промените на пазарните им оценки и условията на пазара.
В свое независимо изследване германският застраховател "Алианц" прогнозира, че броят на случаите на несъстоятелност в Германия ще нарасне с 10 процентни пункта – до 16,130 през идната година.
Нещо повече, германските компании, които неотдавна са влезли в процес на банкрут, са натрупали най-големи дългове от 2009-а насам.
През 2021-а общата корпоративна задлъжнялост на най-голямото европейско стопанство е била 48.1 млрд. евро след рекордните 73 млрд. евро през 2009-а, но средният размер на дълга на фалирала фирма е с 55% по-голям – 3.4 млн. евро срещу 2.2 млн. евро преди 13 години.
По оценка на "Алианц", след две години на намаление, несъстоятелността на глобалния бизнес ще скочи с 10% през 2022-а и с нови 14% през 2023-а и ще доближи предпандемичните равнища.
