БНБ ще намали отрицателната лихва по свръхликвидните средства, които банките държат по сметки в нея. Това ще бъде първата последица от решението на ЕЦБ за вдигане на реферантната лихва по депозитите с 0.5% до 0 процента. Очакванията на банковия пазар у нас са за промяна от минус 0.7% на минус 0.2 на сто.
Това предсказа специално за „БАНКЕРЪ” Асен Ягодин, член на УС и изпълнителен директор на Пощенска банка. Той е на мнение, че БНБ може дори да направи решителната стъпка да "занули" отрицателната лихва по средствата над задължителните минимални резерви на банките, депозирани при нея.
От БНБ потвърдиха очакванията за лихва от минус 0.2 на сто. Централен банкер заяви за „БАНКЕРЪ”, че това ще стане автоматично и произтича от решението на Европейската централна банка. Той също изрази предположение, че нулевата лихва е възможна в близко време.
До тук с единомислието.
Ягодин смята, че следващата стъпка за банките ще бъде
да премахнат отрицателната лихва
за хората и фирмите, които държат големи суми пари на съхранение в банките, а после и по лихвите на „нормалните” депозити. Очаква се последните да започнат да растат на един по-късен етап. Едва след това – някъде към края на годината, банките ще започнат да вдигат и лихвите по кредитите.
Според Ягодин Пощенска банка е първата банка в България, която още на следващия ден – след решението на ЕЦБ, е отменила "наказателните" такси върху големите депозити.
"Считано от 25 юли 2022 г. Пощенска банка премахва таксите за съхранение на парични средства по влогове, депозитни и разплащателни продукти както за нови, така и за настоящи клиенти", съобщиха официално оттам.
ОББ и КВС Банк (доскоро Райфайзенбанк) също обявиха, че от 1 август ще премахнат таксата си за свръхналичност, както за физическите, така и за юридическите лица.
Нашият източник от БНБ обаче не е убеден,
че банките ще следват тази поредност на стъпките. Според него, банките ще се опитат максимално дълго време да задържат лихвите по депозитите близки до нулата, а ще заложат на вдигането на процентите по кредитите като втора стъпка. Така те ще си осигурят допълнителна печалба, след което ще свият маржа между цената на депозита и кредита като започнат да вдигат депозитните проценти. Това ще стане едва когато изчезне високата ликвидност и ще им трябва свеж ресурс за захранване на бизнеса.
Каквато и да е поредността на действията обаче, резултатът ще е един – лихвите и по депозитите, и по кредитите, ще тръгнат нагоре. Някои банкери твърдят, че първо ще поскъпнат кредитите за нов бизнес. От Централната банка банка обаче смятат, че поскъпването ще е за всички кредити, защото в общите условия на банките често е заложена едностранна актуализация на лихвите два пъти годишно, разбира се със съответните мотиви.
У нас тенденцията ще бъде
лихвите по кредитите да тръгнат нагоре, но с малко.
Лихвите по депозитите ще започнат да ги гонят, но не очаквайте изкривената ситуация от 2012-13 и 14 г., когато с лихвите от един скромен депозит можеше да се живее. Ако лихвите по ипотечните кредити станат непосилни за преобладаващата част от кредитополучателите, банките ще трябва да вземат мерки да ги преструктурират, заяви ексбанкерът Левон Хампарцумян.
Това, че ЕЦБ вдигна лихвата с 0.50 пункта, не означава, че лихвите по отпуснатите вече заеми ще се покачат с толкова още от следващия месец. Причината е, че лихвата се определя по специална формула в договора на всеки клиент, която зависи от референтен лихвен процент плюс фиксирана надбавка. Въпросният референтен процент е средната лихва по новите депозити на домакинствата, изчислявана на месечна база от БНБ – за заемите в левове, както и за 3-месечен или 6-месечен ЮРИБОР (междубанков лихвен процент) – за заемите в евро.
Кой ни докара до това дередже?
Безумното заливане на света с пари беше резултат на мерките срещу Ковид пандемията. ФЕД и ЕЦБ, както и много централни банки по света клекнаха под политическия и фармацевтичен натиск и развързаха кесиите. Така те напълниха света с „неизработени” пари, които при ограничено предлагане на стоки и услуги докараха рекордна инфлация. Сега е време за „ревизия”, която ще бъде направена чрез „оскъпяване” на паричния ресурс с помощта на по-високите лихви.
По-слабите и силно задлъжнели икономики в Европа определено ще бъдат потърпевши и ще пострадат. Те ще трябва да плащат по-яки купони по облигациите си, докато по-мощните икономики, които взеха и големия пай от "пандемичните" пари, ще имат шанса по-лесно да преодолеят повишаващите се лихвени нива.
Де е България? Страната ни е сред най-сериозно страдащите от политиката на ЕЦБ.
България получи нищожни суми
за борба с пандемията на фона на големите залъци, които налапаха страните от Еврозоната. Трудно може да се предскаже и кога реално бизнесът у нас ще получи достъп до парите по Плана за възстановяване и развитие.
Ако към невижданата досега политическа неразбория и ужасяващата инфлация добавим и очакванията за повишаване на лихвите по кредитите, ситуацията изглежда неспасяема. Неморално, нелогично и несправедливо е първо да поскъпнат кредитите с оглед на задачите, произтичащи от конвергенцията в ЕС, смятат аналитици. От друга страна – в условията на война в Европа, криза с енергийните източници и нарушени вериги на доставки за някои стоки, пораждащи държавна себичност, Брюксел с „мекото” си ръководство едва ли може да бъде много полезен срещу надигащия се икономически национализъм.
