Председателят на Турската централна банка Сахап Кавджиоглу омаловажи инфлационното настъплание в страната и обвини за него външни шокове, като същевременно защити свръхщедрата парична политика на институцията. Той обяви на 28 юли, че инфлацията, измерена чрез потребителските цени, ще приключи годината с 18% по-висока стойност от последните оценки на централните банкери през август и ще достигне 60.4% – около 12 пъти над официалното целево равнище, преди да се забави до 19.2% в края на 2023-а и до 8.8% през 2024-а.
Появявайки се сам на подиума на централния офис на банковата сграда в Анкара, Кавджиоглу посочи като основания за повишената прогноза растящите разходи за внос и за храна, както и отражението на слабата турска лира. Банковият шеф огласи последните предвиждания на паричните стратези по време на тримесечния инфлационен анализ и няколко дни след като остави без промяна лихвените проценти са седми пореден месец, въпреки че годишният ръст на цените през юни скочи до 78.6 процента.
Кавджиоглу увери, че той и колегите му вземат сериозни мерки да овладеят инфлацията и ще продължат да го правят, като очакват тя бързо да отстъпи в края на 2022-а благодарение на техните решения. Вместо повишение на лихвите, турските парични стратези разчитат на по-индиректни мерки и акцентират върху ограничаване на растежа на търговските кредити, както и на политики, насочени към по-широкото използване на националната валута и към ориентиране на капитала към дългосрочни инвестиции. Всичко това обаче не помогна за защитата на лирата, която досега е най-губещата валута сред "колежките си" от развиващия се свят с над 25-процентния си спад към зелените пари. В късния следобед на 28 юли тя се разменяше срещу почти 18 лири за един щ. долар.
Липсата на каквито и да било спешни действия от страна на Кавджиоглу е в рязък контраст с партньорите му по света, които предприемат най-агресивното от десетилетия затягане на паричната политика в отговор на критиките за бавните им реакции на препускащите цени. На въпроса за противоположния му лихвен подход банкерът отговорил, че само "времето ще покаже" дали централните банки са прави или грешат. Той посочил, че в мандата му влизат работните места, растежа и провеждането на координирани с правителсвените политики, затова ще продължи да изпълнява отговорността си да засилва икономиката по най-добрия възможен начин.
Инфлацията в Турция вече е най-висока от 24 години насам и "Голдмън Сакс груп" очаква тя да достигне върховите 90% през октомври-ноември. Икономисти на агенция "Блумбърг" прогнозират 69% ръст на цените в края на годината. Със своите почти 65% под нулата, коригираните съобразно цените турски кредитни разходи са най-силно отрицателни в света. Кавджиоглу обаче поддържа мнението на турския президент Реджеп Ердоган, че, противно на традиционната икономическа наука, по-високите лихвени проценти причиняват по-бърза инфлация.
Ердоган е убеден, че като сваля лихвите, Турция дава приоритет на инвестициите, на износ и на откриването на работни места – все фактори, които окуражават развитието на националното производство. Другата голяма цел е да се намали дефицита по текущата сметка, за да стане страната по-слабо уязвима на външни шокове и на бързи обрати на посоката на капиталовите потоци.
Според представената на 28 юли информация от Кавджиоглу, Анкара като че ли има известни успехи: от второто тримесечие на 2020-а броят на наетите на работа турци е нараснал с 2.7 млн. към края на март тази година. А коригираната съобразно цикличните фактори текущата сметка е балансирана две последователни тримесечия, което се случва за първи път от 2004-а.
