Доживяхме!
Най-после слугите на Темида из съдилищата, които от 1991 г. са доминирани от СДС-реформаторите и техните задкулисни производни като ДПС, НДСВ, ГЕРБ, ДСБ, ДБ и разните му там още партийки и фондацийки, разкриха истинската си същност. В рамките на едно заседание само, Върховният касационен съд – този бастион на жълтопаветната правосъдно-реформаторска индустрия – върна домоуправителите на “Позитано” 20 в първи клас.
Събитието е ясно: тричленка на ВКС отказа да впише решението за заличаване на Калоян Паргов и Кирил Добрев като членове на БСП и на Националния съвет на партията. Така двамата са върнати в ръководството на БСП.
Преди известно време (от гледна точка на историята две-три години са като сълза в космоса) Кирил Добрев беше изключен от БСП, защото бил подготвял и участвал в:
– недопустими публични действия, които уронват обществения престиж на БСП и внушават липсата на организационно-политическо единство;
– открито противопоставяне на решенията на Националния съвет на БСП и в създаването на организация за тяхното проваляне;
– множество медийни изяви, използвани за вътрешнопартийни цели и създаващи негативен образ на БСП;
– подготовка и лично участие в недопустими публични действия, които уронват обществения престиж на БСП и внушават липсата на организационно единство…
Някак си е странно, нали така? Модерна социалистическа партия, запътила се необратимо към социалдемократическото си минало (от преди разделението на тесни и широки социалисти), да си служи с изразни средства на квартален ОФ-функционер от средата на 70-те години? На когото или всеки месец му вдигат пенсията или защото е завел до бръснарницата 20 хипари, или защото е “подпечатал” бедрата на 20 девойки, виждащи се изпод минижупите?
Като оставим настрани вътрешнопартийната интрига, боричкането между бивши и бъдещи и игричките на неуловимите отмъстители, в обществената носоглътка продължава да си “отлежава” усещането, че в цялата тази работа все още има нещо гнило. Не от въвеждането на Корнелия Нинова в храма на “Позитано” № 20 или от последващото изгонване на търговците оттам.
Доста по-отрано. Примерно – от времето на Жан Виденов, когато Николай Добрев – покойният баща на прясно реабилитирания Кирил – поръча да му съберат необходимата информация и написа прословутия банков доклад от 1996 година.
Идеята на начинанието беше само една – нормалната част от правителството на Жан Виденов (защото в него, а и в парламента имаше социалисти, които изобщо не влизаха в категорията “нормални индивиди”) да направи така, че да върне в държавната хазна милионите, раздадени в куфарчета, с чекове, в банкови сметки на задгранични дружества, “лоши кредити” и т.н.
Два месеца по-късно, инфлацията започна да пълзи, а след още три месеца държавата фалира. И то без право на обжалване и протест. За нас – обикновените хора, де. Защото другите вече се бяха взели в ръце и посрещнаха катастрофата като шамандура – видимо люшкащи се, по същество – здрави, читави и доволни.
Същата работа беше и след провала на Сергей Станишев като лидер на тройната коалиция, която от 2005 до 2009 г управляваше с мандата на ДПС. Всички в бяло и невинни, само той “черен” и… на работа в Европа – като евродепутат и лидер на ПЕС, т.е. на съвременния Коминтерн.
И понеже левицата претърпя поредния си управленски крах, макар и необичайно защо – в прегръдка с десницата – ще си позволим лукса да й препоръчаме нещо простичко, но за сметка на това, ефикасно. То е познато и на децата – от приказката “Огледалце, огледалце…”, така че няма никакъв проблем в употреба да влезе кавър версията “Петолъчке, петолъчке…”
