Международният валутен фонд поиска от Европейския съюз да направи сериозни промени на фискалната си политика в хода на натрупващ се дълг и на по-нататъшно увеличение на лихвените проценти. Според експертите на Фонда реформите са жизнено важни за избягване на дългови кризи, които "могат да изложат на риск съществуването на общността".
"В условията на изключителна икономическа несигурност и предстоящи предизвикателства пред фиска реформата на фискалната рамка на ЕС не може да чака", пише в блог, публикуван на 5 септември, директорът на фискалното управление на международния кредитор Витор Гаспар, съвместно с партньора си от европейската секция Алфред Камер и шефа на стратегията Джейля Пазарбашиоглу. Сред трите ключови препоръки на МВФ е създаването на т. нар. "Фискален капацитет на ЕС", финансиран чрез емитирането на общ дълг, който ще помогне на членовете на еврозоната да управляват по-добре стопанските спадове и да доставят публични стоки. Идеята е подобна на пандемичния фонд на ЕС в размер на 800 млрд. евро, основан през 2020-а с основен ангажимент да взема заеми като блок, а не поотделно всяка страна. Версията на МВФ включва и климатичен инвестиционен фонд, който да помага на страните да намалят въглеродните емисии и да сложат край на зависимостта си от руския газ.
МВФ предлага новия фонд като част от по-широката преработка на Пакта за стабилност и растеж – основната рамка на фискалната политика на ЕС, която финансовите министри на блока трябва да обсъждат през тази седмица. Тя изисква от 27-е страни членки на общността да поддържат бюджетни дефицити под 3% от БВП и публични задължения под 60% от БВП – целеви съотношения, които трябва да останат в сила съгласно предложението на международния кредитор.
Малък брой членове на ЕС изпълняват в момента тези критерии след двойния шок от пандемията и войната в Украйна. Брюксел отмени правилата през 2020-а и удължи действието на отмяната до края на идната година. Което означава, че има възможност за провеждането на реформите, които не трябва да се бавят, според експертите на Фонда. Европейската комисия пък трябва да представи своите идеи за фискална реформа през идните седмици. Правителствата на 27-е страни от блока са на различни мнения колко амбициозни да са промените, като някои предпочитат мерки за посрещане на инвестиционните нужди, а други акцентират върху фискалната стабилност.
Другите две ключови предложения на МВФ са, както следва:
– държавите от ЕС да разработят собствени средносрочни бюджетни планове, които да бъдат оценени от нов, независим Европейски фискален съвет. Страните от общността също трябва да определят тавани на разходите за следващите няколко години;
– държавите членки на ЕС с нестабилни финанси трябва да постигнат балансирани бюджети или бюджетни излишъци през идните три до пет години, като онези с по-ниски задължения да имат по-голяма гъвкавост, за да бъдат насърчени правителствата да създават буфери във времена на силен икономически подем.
