Ако до края на годината Брюксел не одобри присъединяването на България и Румъния към Шенген, може би няма да имаме скоро толкова добра възможност. Войната в Украйна и енергийната криза показаха, че страните от блока трябва да са по-солидарни от всякога. Като проява на тази солидарност, би било само от полза двете балкански страни да влязат в безвизовото пространство и ЕС да престане да се дели на основни страни и аутсайдери. Друг е проблемът, че макар страната ни да покрива техническите изисквания, както политиците ни твърдят, далеч не е решила проблемите си с тежката корупция.
Европейският парламент обсъди на 5 октомври присъединяването двете държави, които чакат повече от десет години за да станат част от общността без граници, а Европейската комисия многократно призова в полза на България и Румъния, защото "са изпълнили всички технически критерии". В обща декларация пък българските евродепутати настояха, че страната ни изпълнява всички задължения на Шенгенска външна граница и е доказала, че е надежден и предвидим партньор.
Комисията и Парламента не са пречка, но е необходимо единодушие в Съвета на ЕС, а Нидерландия се противопостави на предложението и засега няма признаци да отстъпи. Освен ако не я убедят Германия и Франция, което е твърде възможно да се случи. Нидерландският скептицизъм по отношение на България е, че все още има проблем с корупцията. Страната обвързва приемането в Шенген с Механизма за сътрудничество и оценка, който
все още не е прекратен за България и Румъния,
макар че специално за страната ни няма да има нови доклади.
Доклади може да няма, но скандалът на ''Капитан Андреево'' със сигурност е стигнал и до холандските уши. В края на май Агенцията за безопасност на храните прекрати договора с частната фирма ''Евролаб 2011'', която в продължение на 10 години се занимаваше с обработката на документите, взимането на пробите за фитосанитарния контрол, както и със свързаното с това обслужване на камионите.
Скандалът, нашумял като "частната граница", се задълбочи, когато в медиите изтече запис, в който се чува как бивш шеф на агенцията по храните уговаря настоящия шеф да не пречи на частната фирма и му предлага папка с документи, в която има и пари. Това за пореден път доказа, че старите корупционни схеми не са преставали да работят. Така че, ако някои се усъмни, че страната ни успешно е ликвидирала каналите за контрабанда, не трябва да го виним, че се заяжда с нас и съзнателно ни пречи. Вместо това трябва да поработим сериозно да осигурим адекватен контрол по границите.
Президентът Румен Радев заяви в четвъртък в Прага, че е имал важна среща с премиера на Нидерландия – Марк Рюте, за Шенген и му е казал, че
„България не може да бъде поставена под двойни стандарти“.
Той обаче пропусна да сподели какво му е отговорил Рюте. Но пък бе съобщено, че следващата седмица нидерландският премиер ще направи официално посещение в Букурещ, което нищо чудно да смекчи позицията му. По този повод румънският президент Клаус Йоханис коментира също в Прага, че има възможност Румъния да бъде приета в Шенгенското пространство до края на годината, но няма гаранции за това. Според него спасителния коз на София и Букурещ е, че необходимостта от единство в Европа вече е много по-явна заради войната на Русия срещу Украйна.
Важното е, че момента тече поредна доброволна техническа проверка на двете страни, а Европейската комисия и Европейският парламент се опитват да повлияят положително на решението. Другата стъпка в посока Шенген е, че през следващата седмица ще има експертна проверка от Европейската комисия в България, за да
провери на място прилагането на шенгенското законодателство.
Експертите ще проверяват работата на Шенгенската информационна система, полицейското сътрудничество, управлението на външните граници, връщането на незаконни мигранти и спазването на техните права.
Това означава, че ако България е добре подготвена технически, както политиците ни твърдят, няма как това да бъде пропуснато в оценката на експертите. Ако ли пък над техническите критерии доминира политиката, както твърдят редица анализатори, това пак може да е в полза на България, защото заради геополитическите смущения сигурността на външната граница на ЕС е от ключово значение. Например част от силите, които охраняват българо-румънската граница или българо-гръцката граница, могат да бъдат преместени на границата с Турция, където има риск от голям миграционен поток.
Няма нужда да обясняваме, че премахването на КПП-тата с Гърция и Румъния ще бъде страхотно облекчение за бизнеса и за пътуващите хора, които ще се отърват от километрични задръствания и бюрократични пречки. Важното е да не изпускаме този влак за Шенген и да се ангажираме сериозно да решим проблемите по границите ни.
