Според т. нар. родолюбиви политически сили в парламента, България не трябва да помага на Украйна нито с оръжие и военна техника, нито чрез пълноценно прилагане на финансовите и икономически санкции срещу Русия. За сметка на това обаче и БСП, и “Възраждане” страхотно искат да похарчат всички 32 европейски милиарда, които ни се били полагали по Плана и следващия програмен период. И то така, както на тях им харесва…
Бавно и незабележимо (уж), след 1357 години се върнахме там, откъдето сме тръгнали. Не точно в прародината Велика България, защото не се караме с “братята” гърци за собствеността на Кримския полуостров. Върнахме се в последните часове на хан Кубрат – първопричината (уж) на изконно българския лозунг, изписан над парадния вход на Народното събрание – “Съединението прави силата”.
Уважаващите себе си българи все още и на сън да ни бутнат, светкавично разказваме завета на хан Кубрат, нали? Нищо – за всеки случай го припомняме отново и съвсем набързо:
“На смъртния си одър Кубрат повикал синовете си, за да им каже нещо важно. Потомците на великия владетел се наредили около баща си и зачакали да чуят последния му съвет. Старият княз им показал сноп стрели и ги накарал да ги счупят. Колкото и усърдно да се опитвали да изпълнят заръката, чупенето на снопа на никого не се отдало.
Тогава Кубрат развързал снопа и започнал да чупи стрелите една по една. После вдигнал поглед към петимата си наследници и им заръчал: “Докато сте заедно и се поддържате – ще сте като този сноп стрели, никой няма да може да ви победи. Разделите ли се – ставате слаби и ще бъдете покорени лесно от всеки враг! Знайте, че силата се крепи на единството…”
И какво направили петимата наследници, след като ханът склопил очи? Още на сутринта всеки си бил камшика в някаква негова си посока и
никога повече петимата братя ни се чули, ни се видели.
Като върхът на преклонението към бащината мъдрост е изкачен от Аспарух и Кубер: двамата създават на Балканите две Българии – Куберова (680 г.) и Аспарухова (681 г.), които в продължение на почти два века – докъм 836 г. (когато хан Пресиян завладява Кавала и подчинява “братовчедите”), нямат нищо общо помежду си.
Толкоз с историческите поуки. Защото, ако задълбаем из дебрите на близкото и далечното ни минало, просто трябва да яхнем конете и да се връщаме там, откъдето сме дошли според официалната наука, т.е. в северното подножие на Великата китайска стена.
“Оправдаваме” случващото се в 48-ото Народно събрание с по-пресни примери.
През 1991 г. сценаристите на Студентска програма “Ку-ку” поставиха първата правилна диагноза на днешния ни делник: докато Андрешко е национален герой, а андрешковщината – национален спорт, нищо добро не ни чака.
Обясняваме за онези, които хал хабер си нямат за какво става дума: селянчето Андрешко зарязва насред едно блато държавен бирник, защото щял да обрече на гладна смърт съседа и семейството му. Превеждаме: преди 80 години – бирник, днес – служител на НАП.
През 1994 г. кандидат-президентската двойка Христо Бойчев – Иван Кулеков обобщиха първите пет години от прехода на България към пазарна икономика и развито гражданско общество, по следния гениален начин: “Хермафродит изнасили себе си, взе парите и избяга!” Логиката им беше желязна: тогавашните мастодонти СДС, БСП и ДПС имитираха реформи, но на практика всички лъжеха и крадяха на поразия: 75 процента от вноса – чиста контрабанда,
извършени престъпления – 330 000, разкрити престъпления – 120 000,
внесени обвинителни актове – 20 000, ефективни присъди – три пъти по-малко.
В началото на 1999 г., десетина месеца преди България да получи пътна карта за присъединяване към Европейския съюз, ни връхлетя Косовската криза. Докато правителството на Иван Костов се чудеше как да измъкне България от кризата така, че хем да не страдаме тежко, хем да не страдаме дълго, БСП и все още многолюдният й електорат, начело с лидера Георги Първанов, от душа и сърце протестираха срещу НАТО, агресията над бивша Югославия и все по-загниващия и злокобен империализъм.
Три-четири години по-късно – през 2002 , когато евроатлантическата коалиция НДСВ-ДПС – под благия поглед и мъдро ръководство на президента Георги Първанов, естествено, електоралните “червени” маси и върхушката на “Позитано” 20 останаха без ръце от бурните аплаузи и без глас от скандиране “С Вашингтон напред!”
През 2005 г. социалистите Георги Първанов и Сергей Станишев отбелязаха и втория си “империалистически” триумф – България подписа Договора за присъединяване към Европейския съюз, считано от 1 януари 2007 година.
Отново никакви обструкции, никакви протести, никакви остри критики и градивно мърморене из собствените и присъдружни медии.
Тъкмо обратното –
“червеното” бизнес задкулисие се сработи с колегите си от опозиционното “такова”
и със същинските организирани престъпници, че някъде към края на първата тройна коалиция – БСП-НДСВ-ДПС, т.е. 2008-2009 г., основите на днешните порочни и мафиотски схеми за източване на еврофондовете вече бяха изкопани и налети.
Първи пример: когато Бойко Борисов спечели първия си мандат (август 2009 г.), той обяви, че активисти на ДПС са източили от “собственото” им Министерство на околната среда и водите най-малко 700 млн. лева. През Предприятието за управление на отпадъците (ПУДООС). Нещо някой да е разбрал за някакви последици?
Втори пример: През 2011 г., когато избухна войната в Сирия, нали уж бяхме за демокрацията и съчувствахме на братския сирийски народ без да правим разлика между еднакво пострадалите мюсюлмани и християни?
Колко
семейства на сирийски граждани, учили в България,
приютихме, поне докато гражданската уж война влезе в нормалното си русло, а зверствата и издевателствата над мирното население престанат?
Количествата са смехотворни, за разлика от стотиците и хиляди тонове оръжия, боеприпаси и цигари, които заминаха за тамошните бойни полета през Щатите, Саудитска Арабия, Турция и другите стандартни “станции” по класическия “Балкански път на наркотика”.
Всъщност, десет години по-рано, с Ирак и Либия дали не беше същото? Много амбиция, много клетви за вярност в посока отвъд Атлантика, много удари в гърдите, а накрая… сал един тотален резил покрай
международната ООН далавера “Храни срещу петрол”.
Уф… А поуката от Втората световна война, защо ли я подминахме? След като за последно точно тя би трябвало да ни накара никога повече да не бъдем двуличници, които само се чудят в коя цицка да се впият и коя да изплюят, защото вече не пуска, като в началото?
Ей го бившият Варшавски договор, в който ние бяхме дребна бурма и изумително раболепна… слугиня. Прати войски там – пращаме. Произведи оръжие за онам – произвеждаме. Отвлечи еди кого си – отвличаме. И… т. н., и т.н. Така че да се фукаме как винаги сме били за мир…
Ще се потретим, но дали поне по-възрастните помнят философията на Цар Борис Трети –
“Винаги с Германия, но никога срещу Русия”?
Явно никой нищо не помни, защото… Когато му дойде краят на хилядолетния Германски райх, Кремъл изобщо не се сети, че българи не са воювали на Източния фронт, изобщо не се сети за масовата антифашистка борба, а направо си ни окупира по всички правила на изкуството: на 5 септември 1944 г. ни обяви война, а на 9 септември ние вече целувахме дулата на руските пушки и картечници като току-що освободени славяни.
Така че днешните парламентарни тежнения са си същите, като вчерашните и онзиденшните:
- няма да помагаме на Украйна с оръжия, тъй като не сме страна в конфликта и сме братя и сестри с Русия;
- купуваме 16 бойни изтребителя от САЩ, за да се пазим от чужда агресия, от чужди ядрени “нам какво си”, от вражески…;
- на път сме да си купим две подводници и 10-15 танка, защото…;
- ще подарим на Украйна непотребното си съветско оръжие (от преди 40-50 години), но само срещу пълноценната му замяна с НАТО-вско такова, т.е. благородството ни стига дотам, че да изтъргуваме 100-200 кила смет и скрап за 1000-2000 тона сливи и конфитюри;
- ще помогнем на Киев с оръжия и бойна техника, но само срещу съответните финансови компенсации от страна на Брюксел и НАТО.
Наистина, под диригентската палка на депутатите от 48-ото Народно събрание и служебния кабинет на Гълъб Донев,
отново ударихме собственото си “национално” дъно.
И доказахме, че американците са съвършено прави да си поискат милиардите за изтребителите предварително. В противен случай какво щеше да се получи? Нещо като АЕЦ “Белене”, нещо като Каскада “Горна Арда”, нещо като… нищо на света.
Или нещо, като България такава, каквато всички я познават от 1944 г. насам:
- вместо на три морета – на три черпака: Москва – Вашингтон – Брюксел;
- вместо с електронно управление – на управление с дистанционно: днес се “слуша” червеното копче, утре – зеленото, вдругиден – лилавкото;
- вместо битка на идеологии, идеи и концепции – война между вождове и преторианци, които дори собствените си биографии не са чели;
- вместо достойно изпълняване на международните договори, по които България е страна, срамни пазарлъци за сметка на европейските данъкоплатци.
Просто е – ако чак толкова искаме да се разкараме от НАТО и Европейския съюз,
връщаме подарените досега 30-40 милиарда евро, забравяме новите 29 милиарда лева
и до 2027 г. (поне) БСП и “Възраждане” ни оправят чрез собствените ни сили и средства. А те са по-скоро мизерни, защото от 2018 г. насам сивата ни икономика е 38% от брутния вътрешен продукт годишно. Тоест – на всеки 12 календарни месеца, ние крадем от себе си най-малко по 30-40 милиарда лева.
Същото се отнася и до евроатлантическото ни мнозинство, познато като ГЕРБ, “Продължаваме промяната”, ДПС, “Демократична България”, “Български възход”.
Ако те могат и искат,
престават да се подмазват на Брюксел
заради Плана за възстановяване и устойчивост. А реформират съдебната система, избират чисто нов главен прокурор и… започват разследване на парите, които искаме по въпросния план. Защото, ако някой още не знае, проектите по този план ще заметат всички европейски и американски пари, откраднати от 1998 г. насам.
Като започнем от “Спешен телефон 112” – около 50 млн. лв. (от 2001 г. насам), минем през медиацията – към 15-20 милиона долара (от 2003 г. насам) и стигнем до леките коли и пищовите в МВР, чийто бюджет вече е над 2.5 милиарда лева.
Ами срамота си е! Даже 100 мандата са ни малко…
