Спасението е да превърнем печалните поуки в разум и енергия за движение напред
Александър МАРИНОВ
„Пробвали ли сте да се изкачвате по ескалатор, който е за надолу? Ако сте, значи сте луди и предполагам, че сте се пребили“.
Бел Кауфман
Аналогията между посланието на известната книга на Бел Кауфман и събитията от изтичащата 2022 г. е условна и дори спорна, ако изключим усещането, изразено много точно в горния цитат. Вече няколко години полагаме усилия да вървим нагоре, т.е. да се оттласнем от батака, в който сме попаднали, но някаква непреодолима сила ни връща надолу.
Може би е по-точно да се каже, че не става дума за проклета орисия, а просто за лош избор, който може да се поправи, ако вярно се осмисли. Най-вероятно не сме се качили на правилния ескалатор, или ескалаторът е повреден, движи се в обратната посока и трябва да бъде отремонтиран, за да тръгне нагоре.
Някои биха възразили, че нашият избор е ограничен, тъй като много от определящите фактори не зависят от нас, и донякъде ще са прави. Но само донякъде. Вярно е, че през отминаващата година-година и половина България бе
„засмукана“ в няколко глобални кризи
– „опашката“ на пандемията, повсеместния ръст на инфлацията, задълбочаващата се енергийна криза и накрая – войната в Украйна, която усили ефектите от всички останали кризи. Почти всички страни и народи по света страдат, включително много по-богати и силни от нас. Нямаше как да ни се размине, дори можем да сме доволни, че – поне засега – не сме сред тези, които са най-зле.
Но тук веднага възниква въпросът, дали – като нация и държава – правим всичко възможно не просто да оцелеем някак (и някои), а да се подготвим, за да излезем по-силни в новите реалности след кризите. За съжаление именно тук е голямата ни слабост, безпощадно откроила се през изтичащата година. И, което е още по-тревожно, грешките и провалите през 2022-ра не са флуктуация, а закономерно ускорено завъртане на опасна низходяща спирала. Парадоксалното е, че някои се опитват да ни убеждават, че случващото се е „завръщане към нормалността“ и скоро всичко ще си дойде на мястото.
Истината е, че всичко, което се случваше през годината, е логично продължение на процеси, започнали отдавна, вкл. на неуспешните опити да бъдат пречупени тези процеси. Вярно е, че на пръв поглед вниманието привличат нещата, случили се за пръв път. Част от тях изглеждат пикантни подробности от пейзажа, но всъщност
изразяват застрашителни тенденции.
За пръв път избирателната активност падна под 40%, а прескочилите бариерата партии представляват по-малко от една четвърт от българите с право на глас.
За пръв път успя вот на недоверие към правителството. С него бе свален първият кабинет, който не само не прие, но и дори не започна да разработва изискваната от закона мандатна програма за управление.
Първото заседание на избраното през октомври 48-мо Народно събрание продължи безпрецедентните три дни и с огромни, „сизифови“ мъки депутатите успяха да си изберат председател. С оглед на тази и на други особености от работата на новия парламент той може да се „похвали“ с историческо най-ниското обществено одобрение в началото на мандата си – ни повече, ни по-малко от 7 на сто.
Всички партийни лидери (с изключение на все още слабо познатия Стефан Янев) имат над 50% неодобрение.
Можем да продължим, но и това е достатъчно.
Всички тези „рекорди“ не са епизодични пропадания,
а логичен и дори неизбежен продукт на процеси, с които не успяхме да се справим. Най-драматичния резултат от политическата 2022 г. е зрелищният провал на едно наистина значително (по нашите мерки) усилие за промяна, за истинско начало на смяната на модела, установен и надграждан в годините на прехода. Популярното му название е „моделът ГЕРБ“, но истината е, че Борисов и хората му само доразвиха и използваха „на максимум“ властови инструменти, създадени доста преди тях.
Олицетворяването на този порочен модел с една партия и дори с една личност може да е разбираемо, но има изключително вредни последици. В по-приемливото обяснение това породи илюзията, че смяната на модела се изчерпва с изчегъртването на няколко персони при това – с всякакви средства. По-неприемливата хипотеза гласи, че стремежът е бил моделът да си остане (може би с известен фейслифт), а да се сменят само облагодетелстващите се от него. Няма как да игнорираме и голямата доза наивност, прибързаност и неподготвеност, които допълниха несъмнените опити на всевъзможни стари и нови играчи да яхнат вълната на промяна.
Иначе казано, избрахме неправилния (повредения) ескалатор. Това е тежко, потискащо, вероятно разколебаващо мнозина, но не е фатално.
Такава грешка може да бъде поправена,
стига да извлечем необходимите поуки. Ето някои от тях:
Поука № 1. Всяка промяна от такъв мащаб изисква внимателно обмислен и реалистичен план, а не атака на щик с гръмогласно „ура“. В основата на този план са целенасочени нормативни и институционални промени, а не голословно заклеймяване на отделни злодеи (още по-малко техни показни 24-часови арести).
Поука № 2. Всяко прибързано, хаотично и некоординирано действие повишава риска от неуспех. Управлението на четворната коалиция идеално отговори на прочутото определение на Иван Хаджийски за „българската работа“ като „работа необмислена или недомислена, зле започната, без ръководство или нескопосно ръководена, която сякаш по задължение свършва със скандал, за да послужи само за позорна регистрация на печалните си герои“. Затова успя невероятно „успешно“ да компрометира идеята за промяна.
Поука № 3. Промяната на модела на управление и дори просто нормалното протичане на политиката изисква пълноценни, ефективно функциониращи субекти – партии и партийни ръководства. Днешната българска партийно-политическа система е неизлечимо болна и неспособна да произведе отговарящ дори на минимални стандарти държавнически продукт. Без нови субекти, отговарящи на стандартите на доброто управление, нищо добро не ни чака.
Отминаваща 2022 г., наред с негативните преживявания, ни поднесе горчиво, но необходимо лекарство. Както е написано в Еклесиаст-а, „който трупа познание, трупа печал“. Спасителният изход е да превърнем печалните поуки в разум и енергия за движение напред.
