Русия и Европейският съюз вече са в конфликт и заради Западните Балкани, освен за Украйна. В последните месеци Брюксел отдели специално внимание на региона, дори организира среща на върха в Тирана (на снимката – албанският премиер Еди Рама, германският канцлер Олаф Шолц и председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен), защото си даде сметка, че страните, които пренебрегва повече от десетилетие, все повече се ориентират към Русия и Китай. Москва пък е разгневена, че ЕС разпростира своето влияние върху терен, които смята за своя сфера.
Русия разкритикува ЕС в петък, 23 декември, че миналата седмица предостави статут на страна – кандидат за членство на Босна и Херцеговина.
Според Москва, това решение е част от натиска на Запада
да наложи своята политика на страните от Западните Балкани,
но и да накърни интересите на Русия.
Другият проблем на Москва, че кандидатите за статут станаха много – Босна ще се присъедини към Албания, Молдова, Република Северна Македония, Черна гора, Сърбия, Турция и Украйна, които вече са започнали продължителния и сложен преговорен процес за адаптиране на националните си законодателства към Общностното право.
„В контекста на сегашната ситуация в света и експанзионистичната линия на Запада е очевидно, че това решение е обусловено преди всичко от задачата за пълно геополитическо завладяване на региона. Възнамеряваме да продължим да работим с цел освобождаване на суверенна и независима Босна и Херцеговина от остарелия режим на външния протекторат „, каза говорителят на външното министерство Мария Захарова според изявление, разпространено от руското посолство в Босна. Тя добави, че ЕС е използвал преговорите за присъединяване,
за да принуди балканските страни „автоматично“ да приемат външната политика
на блока и да наложат санкции на Русия.
Основната причина, поради която Брюксел даде на Босна статут на кандидатка бе страхът, че нестабилността, създадена от войната в Украйна, може да се разпространи и там. Например – правителството на Република Сръбска (една от двете съставни части на Босна и Херцеговина, която заема почти половината от територията й) поддържа много близки икономически и политически връзки с Москва. Европейският комисар по разширяването Оливер Вархей заяви, че решението изпраща много ясно послание към гражданите на Босна:
Европейският съюз застава зад държавата им.
Преди войната в Украйна никой не би си помислил, че Брюксел може да предприеме подобна стъпка. Нещо повече – след изборите в Босна през октомври, за всички стана ясно, че политиката в тази бивша югославска република се определя от етническите линии и продължава да е заложник на национализма. Поне се изясни, че притесненията за отделяне на Република Сръбска са преувеличени, но пък е налице фактът, че хората там живеят в състояние на тлеещ конфликт – уж на повърхността нищо няма, но от недрата винаги „нещо“ може да изригне и да избухне.
Балканската държава е
под управлението на неработеща административна система,
създадена от Дейтънското споразумение от 1995 г., което сложи край на кръвопролитната война от началото на 90-те години на миналия век.
Въпреки всички усилия страната остава разделена между сръбска област – Република Сръбска и албанско-хърватска федерация, които ги свързва слабо централно правителство. Именно тази държава трябва да отговори на критериите на Брюксел за присъединяване, а те са много и сложни за изпълнение. Но европейските институции си дадоха сметка, че е по-добре
да насърчат изоставаща държава, отколкото да я тласнат към Русия,
която може да дестабилизира целия регион, да осребри дългогодишната дезинформационна война и да вкара във властта платените си политици.
Страните от Западните Балкани бяха заседнали в чакалнята на ЕС от години, защото решението за статута на кандидатка изисква единодушие, а в блока има много скептични държави членки. Комшиите редовно изразяваха своето разочарование от прекалено развлачения във времето процес и липсата на интерес към региона. Съвсем скоро обаче – на 6 декември, нещата „изведнъж“ се промениха и в Тирана бе проведена среща ЕС – Западни Балкани, на която Брюксел обяви новата си позиция за укрепване на връзките с региона.
Западните Балкани няма от какво да са недоволни – ЕС има
икономически и инвестиционен план на стойност 30 милиарда евро,
фокусиран върху инфраструктурни проекти.
Освен това ЕС потвърди пакет от субсидии на стойност около 1 милиард евро, които трябва да спомогнат за привличането на публични и частни инвестиции и да наберат най-малко 2.5 милиарда евро общо.
В същото време икономиките на Сърбия, Северна Македония, Босна и Херцеговина и Черна гора години наред са били зависими от вноса на енергийни ресурси от Русия и затова са полагали усилия да не се конфронтират с Москва. Сега обаче ситуацията започва да се променя.
Страните от Западните Балкани имат избор, но когото и да изберат, другият ще им се разсърди.
