Въпреки че се присъедини към Европейския съюз шест години след България, на 1 янyapи т.г. Xъpвaтия пpиe eвpoтo за своя валута и бе приета в Шeнгeн. Така бившата югославска република стана 20-ия члeн нa eвpoзoнaтa и 27-ия члeн нa Шeнгeнcĸото пространство.
За радост на българските евроскептици, само два работни дни след този безспорен успех хърватите вече са гневни заради рязкото вдигане на цените и обвиняват търговците в откровена спекула. Това обаче не бива да служи като потвържение на „традиционните“ нашенски страхове, че
приемането на еврото задължително ще ни удари по джоба.
Ако преходът от националната към европейската валута се случва нормално, цените се покачват за месец-два, но след това задължително се връщат към нормалните нива. Или поне такава е практиката в повечето държави, решили да влязат в еврозоната. Колкото до поскъпването на живота, то наистина се дължи на спекулативно „изравняване“ на разликата в курса на националната валута към еврото.
Само три дни след въвеждането на еврото, много хървати, потребителски организации и политици съобщиха, че търговци на дребно и доставчици на услуги са вдигнали рязко цените, въпреки предишните уверения от правителството и централната банка, че
няма да има закръгляване на цените в полза на по-високата.
Дори министърът на икономиката Давор Филипович свика спешна среща с шефовете на големите вериги за търговия на дребно, за да обсъдят повишаването на цените. Според него те се възползват от ситуацията, за да увеличат печалбите си на гърба на хората.
„Търговските вериги вдигат цените всеки месец, а сега, след като приехме еврото, пак повишават цените и се опитват да измамят гражданите. Но това няма да стане”, коментира той. След което обясни, че има начини спекулантите да бъдат озаптени и тези начини варират
от включване в черни списъци до замразяване на цените.
Според статистиката, за първите три дни на 2023 г. държавният инспекторат на Хърватия е регистрирал 1738 „ценови“ нарушения. Факт, който не попречи на тамошната работодателска асоциация да обяви, че членовете й са „неприятно изненадани и шокирани от заплахите“ на министъра, защото „това са нормални търговски практики на свободния пазар“.
Заради опасенията от неоправдано поскъпване на стоки и услуги,
хърватските власти въведоха Бизнес етичен кодекс,
който да улесни търговците в преизчисляването и показването на цените. Бизнесите, участващи в инициативата, могат да показват логото си и по този начин да успокояват клиентите. Спазването му е възложено на Държавния инспекторат, който е длъжен да следи цените на 103-те най-оборотни продукти и услуги до края на преходния период – 31 декември 2023 година.
В момента, според обменният курс 1 евро струва 7.53450 хърватски куни. Двете валути ще се използват паралелно за период от две седмици. Ако купувачите решат да платят в куни, рестото ще им бъде връщано в евро – до окончателното изтегляне на досегашната хърватска валута от обращение. И още – цените продължават да се обявяват едновременно в евро и в куни – също за улеснение на потребителите.
Въпреки временните неудобства, анализаторите очакват приемането на еврото да даде тласък на икономиката. Най-малко – заради вдигането на кредитния рейтинг на страната, понижаването на лихвените проценти и
осигурения достъп до средствата по Европейския механизъм за стабилност,
създаден навремето за овладяване на финассови кризи като гръцката от преди 7-8 години.
В същото време, България продължава да „дреме“ в чакалнята на еврозоната вече втора година. Нищо, че повечето от политиците ни продължават да твърдят, че влизането ни е чисто технически процес.
Очакванията са България да последва Хърватия на 1 януари 2024 г., но като нищо ще се стигне до… „втори Шенген“: уж технически сме готови за свободната зона от 15 години, но все нещо им пречи на евроатлантическите партньори да ни пуснат „вътре“.
Според т. нар. социологически сондажи, правени в края на миналата година,
най-малко 50% от българите не подкрепят въвеждането на еврото.
Защото… това щяло да доведе до загуба на суверенитет и до ново рязко обедняване на народа.
Другата „трайна нагласа“ звучи още по-безумно – от въвеждането на еврото печелят само богаташите като Германия, Франция и Италия, защото бедняците като България ще им плащат дълговете.
Какво се случва от другата страна на властта? Ами… нищо и половина.
Официалните власти
не полагат почти никакви усилия да разсеят страховете,
насаждани от неофициалните „идеолози“ и фейсбук всезнайковци. Явно не ги интересува кой, какво и защо мисли по въпроса, тъй като информационната кампания продължава да е „традиционно“ скучна. Сякаш основната й цел е да отврати хората от идеята за въвеждане на еврото, а не да ги информра какви са ползите от въвеждането му.
Какво да се прави – явно само ние си знаем колко по-умни сме от всички ония 340 милиона граждани на Европейския съюз, „оцеляващи“ по някакъв начин в еврозоната…
