Не само в България, но и в цяла Европа, възрастта и размера на пенсиите са чувствителна тема, която е изяла не една политическа глава. И обратното – онези, които успяват да вдигнат пенсиите, многократно увеличават политическото си дълголетие.
Темата за пенсионната възраст стана отново актуална, след като почти цяла Франция излезе на протест срещу реформите в системата, предложени от президента Еманюел Макрон. На 19 януари, когато пукна „първата пушка“ за 2023 г., в общонационалния протест се включиха над милион и сто хиляди души (по официални данни) и над два милиона – по данни на синдикатите.
Интересното беше, че демонстрациите бяха подкрепени от всички социални слоеве и сектори – от музейни работници до учени, пекари и шофьори. Във възрастово отношение „шаренията“ беше още по-голяма – от ученици и студенти до беловласи баби и дядовци. Причината е , че френското правителство иска
постепенно да повиши възрастта за пенсиониране от 62 на 64 години
и да увеличи изискуемия трудов стаж. Предвижда се и отмяна на някои привилегии за определени категории труд, като здравните работници и жените (без оглед на работното им място) се смятат за най-ощетени от мярката.
Според протестиращите, реформата идва във възможно най-неподходящия момент – когато разходите за живот са скочили двойно, а доходите стават все по-нестабилни. Като пример, синдикатите посочват, че на все повече възрастни хора и студенти им се налага да се хранят в социални кухни.
Маркон е непреклонен за прокарването на реформата и я защити като посочи, че като работят повече,
бъдещите пенсионери ще получават повече пари.
Освен това твърди, че французите живеят по-дълго, отколкото преди, и трябва да работят по-дълго, за да бъде пенсионната система финансово устойчива. Проучвания обаче показват, че 2/3 от французите отхвърлят реформите.
Последният опит на френския президент да прокара пенсионната реформа бе през 2019 година. Той претърпя провал, защото предизвика
най-продължителната транспортна стачка в Париж
от десетилетия насам. После ни „споходи“ пандемията и всичко бе отложено за по-добри времена.
Много трудно е протестиращите да бъдат подкрепени в спора, защото на всички е ясно, че раждаемостта в цяла Европа е спаднала значително. Освен това, продължителността на живота се увеличава, водейки след себе си и увеличаване и на тежестта върху бюджетите.
Опасенията са, че данъците на работещите скоро
няма да могат да покриват разходите за пенсии.
Според доклад на Консултативния съвет по пенсиите, между 2023 и 2027 г. финансите в пенсионната система рязко ще се влошат, a до 2032 г. ще достигнат дефицит от над 10 млрд. евро годишно.
Този проблем далеч не засяга само французите и в бъдеще ще предизвиква все повече социални вълнения.
Най-дълго в Европа се работи в Норвегия и Исландия, където мъжете и жените имат право на пенсия чак на 67-годишна възраст. До 66.3 г. работят в Нидерландия, а до 66 г. – във Великобритания и Ирландия.
В Германия повечето хора се пенсионират на 63 г., в Италия – на 62 г., макар че би трябвало да работят до 64 г., а в Гърция – на около 60 години.
Българките с право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2022 г. трябваше да имат навършени 61 години и 10 месеца и осигурителен стаж от 36 години и 2 месеца. За мъжете се изискваха навършени 64 години и 5 месеца и осигурителен стаж от 39 години и 2 месеца. Ръстът е планиран до 2037 г., когато
пенсионната възраст и на двата пола ще се изравни на ниво 65 години.
У нас, за съжаление, пенсионната реформа буксува и решенията се вземат на парче. По данни на Националния статистически институт за 2022 г. разходите за пенсии са с 1.38 млрд. лв. (9.7%) повече спрямо 2021 година. В структурата на общите разходи те са с най-голям дял. За цялата 2022 г. пенсионните разходи са били в размер на 15.634 млрд. лв., което е 100.8% от предварително планираното.
В 16 области средната пенсия е успяла да „прескочи“ минималната заплата. Най-богати са пенсионерите в София, където всеки взима средно по около 825 лева. В това няма нищо лошо,
стига системата да функционираше правилно и в нея да постъпваха свежи пари.
Като наблюдаваме динамиката на политическия ни живот и популистката вълна, която ни залива все по-силно, едва ли може да очакваме промени в скоро време. Освен, ако не се появи някой български Макрон, който яма да се притеснява от непопулярните, но полезни реформи.
