Странна и неблагодарна е съдбата на гражданските движения в България. Ако решат да се включат в политическия живот и се регистрират като партии, моментално се превръщат във властогонци. Ако пък гордо отстояват своята независимост и отказват участие в политическия пехливанлък, значи са нерешителни и безполезни, клеймят ги бойки активисти. Докато гражданското общество е мираж, така ще е! Гост по темата е „един обикновен АДвокат“ – председателят на сдружение „Ние идваме“ Николай Хаджигенов.
Г-н Хаджигенов, идва ли вашето сдружение на предстоящите избори или ще наблюдава състезанието от трибуните?
– А дали ще има състезание? „Ние идваме“ сме доказали, че не сме нито нерешителни, нито страхливи. Опитваме се да бъдем умни. При положение, че нямаме достатъчно финансови ресурси, да се напъваме за нещо, в което не виждаме съществен смисъл, не е много умно. Че ще има нови избори през септември, сме го предвидили много отдавна. Затова няма смисъл от това състезание – дали белите или черните коне ще са с половин пункт напред, разлика няма никаква. Освен, ако не са постигнали мръсна сделка помежду си.
Вижте цялото видео от интервюто с Николай Хаджигенов:
Това би било колективно харакири, така че е почти изключено.
– Тоест – отново отиваме на септември. От друга страна, добрите сили смятат, че като се обединят и съберат 1+1, резултатът ще е 3.14, а не две! Знаем, че това не работи. За последно го играха „Реформаторския блок“.
В коалиционно отношение ОДС от 1997 г. беше единствения светъл пример, при това – разгромяващ, защото предизвика срещу себе си пълна мобилизация на задкулисието.
– Да не звучи самохвално, но ние постигнахме редица различни обединения. Първо обединихме хората на площада, после обединихме статуквото срещу себе си, след това обединихме всички срещу самите нас, а накрая постигнахме апогея си – обединихме Татяна Дончева с Румен Петков, дори не съм си мечтал за това.
Ваши ли са заслугите за тази пищна политическа сватба?
– Очевидно. Две години обясняваме защо изобщо трябва да има коалиции и в крайна сметка всички разбраха.
Вие с Бабикян не участвахте в предишните избори, но бяхте и останахте сред най-радикалните по отношение на правосъдната реформа. Защо пропускате възможността да се включите в антикорупционния блок? Г-н Никола Минчев каза в Студио „БАНКЕРЪ“, че включване в тяхната коалиция е възможно и след регистрацията в ЦИК. Осъществимо ли е това за „Ние идваме“?
– Пътят към ада е осеян с добри намерения. В политиката трябва да влизат хора, които да правят от нищо нещо. Янаки Стоилов го каза по-деликатно, все пак е професор – в политиката трябва да влизат хора, които имат обществена и професионална биография. Затова и по такъв начин стана закриването на „спецовете“(специализираните съдилища и прокуратури). Затова и беше направен опит КПКОНПИ да се превърне във втори спец – ужасяващ пример. Липсата на политическо поумняване е факт. Затова не виждаме смисъл да харчим напразно ограничените си – меко казано – ресурси. Доколкото разбирам, в коалицията ПП-ДБ са взели решение всеки да прави каквото си иска. Така не се гонят и не се постигат цели, а политиката не е нищо друго, освен инструмент за постигане на цели.
Значи ли това, че дори да не спечели изборите, статуквото печели мача служебно?
– Не виждам съществена разлика между „ГЕРБ печели изборите“ и „ГЕРБ губи изборите“. И да финишират с 5 пункта преднина, пак няма какво да направят.
Но на тях не им трябва да правят каквото и да е, те контролират администрацията, фирми и регулатори, местната власт…
– Това е вярно. Докато те тупкат топката и мерят честотата на трептенията си с останалите, Бойко е жив, здрав и го раздава пенсионер в зайчарника в Банкя, а Гешев ще изкара мандата си… Казано по друг начин – за тях нещата си вървят. Точно по тази причина аз беснея, защото това не трябваше да се случва, добрите сили имаха достатъчно мнозинство, за да извърши някакви промени. Или поне да ги започне по начин, който да ги направи необратими…
Тактиката на демократичния блок е да обявят изборното състезание за двуполюсно – антикорупция срещу корупция, всички, които не са с нас, не са и срещу корупцията. Ще издържи ли тази парадигма по време на кампанията?
– В интелектуалния смисъл на думата това е глупаво. Те се избраха помежду си и решиха, че всички останали са против тях. Когато ние сме се борили срещу това статукво, половината от тях са ходили на детска градина. Някои дори са били членове на ГЕРБ. Подобно разделение – учтиво казано – е глупаво.
Защо „Ние идваме“, след като има такива ресурси и претенции, за втори път остава извън играта?
– Решихме да оставим т. нар. добри сили да направят каквото могат. В предишната кампания те казаха, че им пречим.
Не рискувате ли обществото да ви забрави – в политиката това се случва прекалено лесно и бързо?
– Не. Ако обществото ни забрави, значи това си заслужаваме. Преди площада, който ни вкара в политиката, аз съм работил поне 15 г. като граждански активист за реална реформа в правосъдието, включително с поредица от дела, които съм водил изцяло pro bono. Това обаче е работа, която отнема десетилетия. Същото в парламента може да се свърши за две седмици. Най-много се дразня, когато чуя лафа, че са бедни, а ние ги занимаваме с правосъдие. Ами бедни са, защото ги крадат.
Сред ваши колеги юристи битува тезата, че едно отваряне на конституцията би бетонирало статуквото. Възразявате ли на това мнение?
– Проблемът е, че за съдебна реформа говорят хора, които не знаят как изглежда съдът отвътре. Затова и се хващат за промени в конституцията. Да започнем от там – възможна ли е промяна на конституцията сега? Не е възможна. Миналата година организирахме конференция, на която събрахме най-добрите практици в правното съсловие. Каза се кое как може да се направи и какви мнозинства са нужни за целта. А промяната в основния закон трябва да отнеме време и да работи десетилетия, не става за два петъка. Германският граждански законник е писан от два различни екипа в продължение на 30 години!
Какво ще предприеме „Ние идваме“ като гражданско сдружение, след като няма да участва в работата на 49-ото НС?
– Ще продължаваме да скачаме трупешката върху главите на статуквото. Не е нужна улицата, тя е знак, че всичко друго се е провалило. Ще се опитаме да удържаме добрите сили от глупави грешки. Конфискацията, например, е законосъобразна, когато има пряка причинно-следствена връзка с конкретно деяние. Иначе е грабеж. С репресивните инструменти трябва да се работи умно и внимателно.
Неведнъж сме говорими относно „невъзможността“ да бъдат разпитани дистанционно двамата мега обвиняеми Цветан Василев и Васил Божков, не само заради двата списъка по Закона „Магнитски“. Преди няколко дни от екипа на Гешев обявиха, че отдавна са направили заявка пред властита в ОАЕ за разпит на Божков, но тя не била удовлетворена. В същото време, шефът на Националното следствие и заместник-главен прокурор Борислав Сарафов продължава да твърди, че от процесуална гледна точка подобен видео-разпит би бил незаконен. Пэодобно противоречие какво е – еволюция или разнобой?
– И двамата са милиционери – във възможно най-лошия смисъл на думата. Не е вярно, че законът не го позволява. Нормата е вкарана в НПК преди повече от 5 години. И се прилага активно. Прилагаше се дори в скапания „спец“, който дори не беше съд.
Има ли случай в практиката на свидетел, който е разпитан дистанционно и показанията му са приети в съда?
– Аз го правя в моите дела непрекъснато – и с обвиняеми, и със свидетели, и с вещи лица, – откакто има такава норма. Куриозното е, че тази промяна беше приета от ГЕРБ и работи чудесно. Специални поздрави на Боби Сарафов!
Всеобщо е мнението, че многотомното издание на акта „Магнитски“ ще продължи да излиза. Какви са вашите очаквания към съдържанието?
– До 6 месеца вероятно ще има нов списък, в него отново ще преобладават българските имена и в него може би ще фигурират Гешев и Борисов. В сегашното издание на „Магнитски“ Борисов е посочен директно, въпреки че името му не е споменато.
