Партиен живот беше понятието някога: влизаш в структурите на партията-майка и започваш да го водиш в послушание и удобства. Партийно строителство е сега – за да стигнеш до удобствата, послушанието не е достатъчно, трябва да изградиш и своята част от общия кошер. А кошерът да прерасне в пирамида. Чак после е ред на меда. В зависимост от заслугите, етажа в постройката и благоразположението на фараона. Така „времето ни е обърнало и ние сме го обърнали“ от комитетите на Левски насам. За политиката говорим.
Гост на „БАНКЕРЪ“ е бившият зам.-министър на земеделието, човекът, който освети корупцията на ГКПП „Kапитан Андреево“ Ивaн Христанов.
Г-н Христанов, вие започвате вашето партийно строителство както по учебник – от структурите. Каква е архитектурата на това, което изграждате и в кой квартал на политическото пространство ще разположите вашата постройка?
– Всъщност моят политически проект започна още по време на протестите през 2020 г., а не с оттеглянето ми от ПП. По това време всеки, който искаше да прави проект в дясно или в центъра биваше смачкван от репресивния апарат на режима „Борисов“. Затова преценихме, че това е подходящият момент. Когато през 2021 г. се срещнахме с Кирил и Асен реших да инвестирам усилията си в ПП.
Вижте първата част на интервюто с Иван Христанов:
За да се консолидира енергията на промяната.
– Консолидиране на енергията е най-добрият израз. Тогава замразих моите лични политически намерения. За съжаление през тази година вижданията ни за изграждане на партия и за отношението към хората в нея започнаха сериозно да се разминават. И се върнах към собствения си проект.
Този тип вътрешнопартийни отношения не са ли стереотип за всяка една партия у нас?
– Тъжното е, че този стереотип се повтори, защото той отблъсква хората. Този стереотип продължава да говори на ядосаните и не достига до отказалите се да гласуват, които всъщност са най-голямата група. Те гасят телевизора в момента, в който видят политик на екрана. Телевизионните партии, които наблюдаваме от 2001 г. насам залязват, те нямат структури. Но в публичните си прояви аз отказах да обвинявам когото и да било. В нашия проект вече работим по структурите в страната, седмично обикалям по 2500-3000 километра.
Има ли име вашият проект?
– Все още не. Имахме две работни имена, които отпаднах, защото се оказаха заети – първото беше „Заедно“, регистрирано в СГС от Каримански и Ива Митева дни преди нас, другото е „Единение“, по което обжалваме, защото отново ни беше отказано.
Сред съмишлениците ви има ли разпознаваеми имена от политическия пейзаж?
– Има, но на този етап няма да ги оповестя.
Участват ли хора от съществуващи политически проекти?
– Не. Не бих искал да асоциираме нашата политическа сила с кошче за отпадъци.
А и етикетите „ренегат“ бързо се разлепват.
– И предатели, и ренегати, и какво ли не.
Вижте втората част на интервюто с Иван Христанов:
Става ясно съдържанието, с което искате да изпълните политическия си проект и това е най-общо казано визията за национално обединение. Но възможно ли е такова хармонично единение, при което на една маса да седнат и вълкът, и агнето?
– Това е най-трудният въпрос, който може да бъде зададен на политическата сцена. Прошката е едно, наказанието за престъпление е съвсем друго нещо. Съдебната система е тази, която преследва престъпниците. Лично аз съм много внимателен, когато обвинявам някого. Около сагата с ГКПП „Капитан Андреево“ медийните ми изяви бяха обрани и фактологични. Не вярвам, че надписът „Съединението прави силата“ се интерпретира правилно. Той е имал и друга форма: „В единението е силата“. И това не е единение на политическите партии в парламента, а единение на българския народ. Политиците имаме едно много важно задължение: без значение колко се караме и си противоречим, никога в думите си не трябва да провокираме разединение на българския народ. Възрожденците ни вменяват това задължение.
Ако партиите влязат в единение, отиваме към еднопартийна система, ценното на партиите не е в еднаквостта, а в различността.
– Именно. В парламента трябва да има опозиция, защото нейната цел винаги е да произведе по-добър нормативен акт. Сега се връщам на вашия въпрос. Може ли да има разбирателство, когато едните не са се покаяли, а другите са приели ролята на ангели и съдии? Истината е, че може – някои парламентарни комисии го постигнаха – Здравната комисия и за мое лично удовлетворение Земеделската. Докато партиите се джафкаха, няколко души в НС казаха „Да, разправиите са си разправии, но 7 милиона души зависят от нашите решения“. И те бяха взети.
Това е прагматично и позитивно. Но как успоредно с него да се прокара и линията на справедливостта, която тези 7 млн. души също очакват? Със същото единение трябва да се даде обществена оценка и на много събития и ролята на някои личности в тях.
– Това е вторият най-труден въпрос. Проблемът е, че цялата държава стана заложник на тези взаимоотношения. Трябва да търсим възможности, в рамките на тежката конфронтация да свършим и някаква работа. Така минаха две години и в хората настъпи умора. Не умората на ядосания. Умореният сега казва, не ме интересува кой ще влезе в затвора, аз искам да живея по-добре. И аз съм ви изпратил там затова. Обществената рекапитулация вече е направена, липсва възмездието. Не можем да продължаваме да разчитаме на САЩ и ЕС да ни свършат работата. Но промяна в съдебната система, която позволява прокуратурата да си върши работата все повече изглежда невъзможна, тези хора са се окопали там.
Ето я задънената улица.
– Къде можем да отдъним улицата? Да накараме хората, които не гласуват да започнат да го правят. И това става с промяна на тона. На тях им е писнало от крещене. И за тях вече няма значение дали крещящият е демон или ангел. Също така им писна да ги убеждават, че не стават за нищо. Ако искаш да ангажираш някого, трябва да отидеш лично до него, в дома му. Което изисква мащабни структури.
Смятате да вкарате рационално мислене в политическия избор на хората, но дори теорията сочи, че, особено в предизборни кампании, ирационалните нагласи вземат връх. Как ще обясните на гладния, че хлябът е на вашия рафт, а на съседния продават въздух?
– За този отговор трябва да се върнем в периода между 1860 г. и окупацията на България през 1944 година. Там срещаме светли имена, които са говорили на изключително достъпен и разпознаваем език, с който са разказвали на българските граждани целта на политиката. Трябва да търсим езика на дядо Славейков. Голямата грешка на политическите сили у нас е, че говорят на другите политически сили. Правил съм забележка на г-н Василев и г-н Петков на среща на парламентарната група и съм им казвал, че камерата е отсреща и трябва да се гледа в нея, към народа, а не вляво към ДПС или вдясно към ГЕРБ. Политическата сила трябва да говори само и единствено с българския народ. Трайна промяна в българската политика ще има тогава, когато гласуват 4-4.5 млн. избиратели, а не 2-2.5 милиона.
Българинът в момента се интересува главно от скоковете в цените, особено на хранителните стоки. Като експерт в селското стопанство, къде смятате че се получава картелирането на пазара – при производители и преработватели или по веригата след тях?
– Не вземам страна и не соча виновник. Когато овладяхме ГКПП „Капитан Андреево“, вносът на контрабандно сухо мляко спря. Веднага започнаха да скачат цените на суровото българско мляко и от 0.85 лв., колкото са в момента, станаха между 1.15 и 1.25 лв. – в зависимост от региона. Интересното е, че в онзи момент движение в крайната цена на щанд на мляко и млечни произведения почти нямаше. Сега виждаме драстичен спад на изкупната цена на суровото мляко, което може да бъде оправдано само от две неща: или има легален внос на много по-евтино мляко от други държави, или е възстановен контрабандният внос на сухо мляко през ГКПП „Капитан Андреево“. На този въпрос отговор може да даде Министерството на финансите. Това е много лесно и е работа за една седмица.
Каква полза ще има от това потребителят, при диспропорциите, които описвате?
– Това е другата половина от задачата. Първата половина е, че имаме фалиращи фермери, което е ужасяващо. Представете си какво е да инвестираш 20 г. във ферма с породисти животни и сега да ги изколиш. От другата страна е хранителната верига. Не ми е ясно как толкова време не могат да се съберат фактури от производителите на мляко, преработвателите на мляко и търговците на млечни продукти. Прави се т. нар. ценова стълба и веднага се вижда къде отиват големите маржове. Това е просто и елементарно.
Колко време е необходимо за една такава процедура? Днес председателят на КЗП говори за срок от шест месеца.
– Една седмица, ако те мързи. При по-развъртян министър или шеф на агенция, два дни са достатъчни.
Спекула ли е терминът, който описва ценовите явления у нас?
– Очевидно е, че има пазарни играчи, които се възползват от ситуацията и от безвремието на контролните органи. Така се налагат необясними цени. Лично аз не бих нарекъл явлението спекула, защото помня спекулата от началото на 1990-те година. Сега не е точно така, но очевидно има злоупотреби и с монополно положение, и с картелиране. И органите трябва да следят цените по-често и по-активно, за да може поне да ни информират. Нормализиране може да се постигне без репресивни мерки.
