Разпоредбите в Изборния кодекс, които се отнасят до раздаването на т. нар. медийни пакети на партиите, неполучаващи държавна субсидия, със сигурност трябва да се преразгледат и променят от следващото Народно събрание.
По принцип идеята е да бъдат подпомогнати малки и извънпарламентарни формации да изложат своите виждания и политики в медиите, за да достигнат те до избирателите. А и да се постигне някаква равнопоставеност между политическите субекти, които се състезават за доверието на хората в предизборната кампания.
Като замисъл е прекрасно, но, както обикновено, в нашите условия това се изражда в бутафория. И след „криворазбраната цивилизация” преди повече от век, сега сме на път да постигнем върхове в кривото разбиране на демокрацията.
Благодарение на тези медийни пакети от по 40 000 лева из радио и телевизионните студия шестват странни индивиди, които втрещяват публиката с фантастични конспиративни теории или с призиви за насилие и саморазправа. В най-добрия случай ни занимават с нереалистични и понакога налудничави политически и икономически хрумвания.
Слушайки и гладайки Венци Чикагото и Боян Расате, които винаги се падат заедно на участие по волята на жребия в ЦИК, човек неволно започва да си спомня с носталгия дори за скандалите, вдигани от Волен Сидеров на минали избори пред смаяните безпомощни погледи на водещите.
Тези изпълнения обикновено стават в най-гледаното и слушано ефирно време на националните медии, тъй като така ги задължава законодателят. И ако се намерят зрители и слушатели със здрави нерви и не толкова чувствителни на тема елементарно възпитание, те могат да научат, че например малцината представители на „Народна партия Истината и само истината”, с лидер Венцислав Ангелов – Чикагото, са „божественото семейство“. Независимо от истеричните им крясъци, че всичко се управлява от „илюминатите и глобалистите“, които трябва да бъдат спрени с „бесилки и гилотини“.
Небезизвестният Боян Расате и неговите сподвижници (БНД-НД), които при една от предишните предизборни кампании нападнаха офис на ЛГБТ организация, сега от националния ефир предупреждават опонентите си, че ще ги шамаросват и че “времето на Пиночет ще им се стори детска игра”. На тези политици също не е чужда идеята за решаването на политическите спорове чрез бесене.
Преди да се премине към промяна в регламента за получаване на т. нар. медийни пакети обаче вероятно ще трябва да се преразгледат и правилата и критериите за регистрация на партии и коалиции за участие в избори. Защото за доверието на избирателите би следвало да се борят сериозни политически формации с членска маса, смислени програми за управление и прилична електорална тежест. Но не и такива, които дори и един процент не получават при гласуването.
Оказва се, че сега е много лесно да се намерят – не съберат, тъй като търговията с лични данни на граждани не е тайна за никого – 2500 подиписа, за да се подадат документи в ЦИК за регистрация за участие във вота. След което се внася депозит от 2500 лв. в БНБ. (За инициативни комитети, издигащи независими кандидати, депозитът е 100 лева). Новоизпеченият партиен водач трябва да намири и няколко приятели, роднини или съмишленици, за ръководство и контролни органи на съответната партия, и готово – тя вече е регистрирана за участие в изборите.
Е, необходимо е също така да се намерят петдесет-сто мераклии из цялата страна за вписване в кандидатдепутатските листи във всичките 31 района (няма изискване листата да е пълна).. Което в България не е никак трудно.
Бонусът е 40 000 лв.- за участие в дебати, за клипове и реклама по радиа, сайтове и телевизии. Така започва пошлият цирк, който с нищо не допринася гражданите да направят информиран избор. Точно обратното. Все по-малко хора гледат и слушат каквито и да било дебати и участия на кандидати за парламента – нещо, което се е превърнало в изпитание за нервите и здравия им разум.
