Както е казал поетът, това е толкоз просто и логично. Логично следствие от процеси, започнали не преди половин или една година, а бавно разяждали българската държавност през последните три десетилетия. На тази тема сме писали достатъчно. Нека припомним, че днешната безизходица не се дължи на нечия зла воля, а отразява крайната фаза на изхабяването на партийно-политическата система на страната – такава, каквато е днес, в резултат от дегенериране, постепенно, но последователно.
Не е справедливо да обвиняваме днешните партии и техните началници, че не са в състояние да създадат устойчиво и ефективно управление. Те просто толкова могат. Все едно да се сърдим на сегашните ни футболни национали, че не са в състояние да повторят триумфа от 1994 година.
Основната причина за блокажа не е, че партийците не могат да се разберат помежду си, а че отдавна са престанали да разбират и изразяват надеждите и стремежите на огромното мнозинство от българите.
Затварянето в тесните електорални „килии“
(на клиентелата, феодално зависимите и идеологически фанатизираните) прави невъзможно съставянето на програма и правителство, ползващи се с необходимите за днешните тежки времена доверие и подкрепа. Една от най-добрите илюстрации за този дефект е днешното разминаване между по-голямата част от политическия елит и мнозинството от българите по съдбовния въпрос за войната и мира, както и необходимото поведение на България в този контекст.
Именно с оглед на тази диагноза трябва да търсим отговора на друг, много по-важен въпрос – дали, кога и как ще свърши този политически цугцванг, парализиращ постепенно всички области на обществения живот. Че ще свърши – не бива да се съмняваме. Всичко има край, и това безвремие ще приключи. Само че финалът също ще е закономерен, а не произволен продукт на нечии фантазии или сметки. Както пише през далечната 1973 г. Александър Солженицин, ситуацията, в която десет лакоми червеи гризат една-единствена ябълка, не може да продължава дълго. В чия полза ще бъде общественият избор между ябълката и червеите, няма смисъл да обсъждаме. Трудното е да се предвиди как ще се материализира този избор.
Положението сега изглежда патово.
Всички данни и наблюдения показват, че след 2 април ще имаме отново паритет на двете основни (към момента) съперничещи формации. Очертаващата се конфигурация на 49-то Народно събрание, независимо дали в него ще попаднат 6 или 7 партии (друг вариант е малко вероятен), ще направи изключително трудно формирането на устойчиво правителство. Възможните комбинации са едновременно нестабилни и слабо вероятни, защото са рисковани за участниците и неприемливи за мнозинството от българите. В това се изразява парадоксът на общественото мнение – уж 60% от анкетираните искат правителство, но нито един от вариантите не набира повече от 25% подкрепа. Отделните електорати не се понасят взаимно, въпреки че според някои политолози това трябва да се разбира като императив за партньорство.
Самите партии са наясно с тази несъвместимост и в отделни моменти го казват съвсем ясно, но в същото време се опитват да прехвърлят вината за невъзможното разбирателство на другите. Не е трудно да се разиграят възможните сценарии, но проблемът не е в самите варианти, а в нежеланието на партиите реално да участват в тях. Създава се впечатлението, че бавят играта, защото чакат нещо да се случи. Възможни са няколко
хипотетични отговори на въпроса какво чакат.
Първо, разчитат на постепенно придобиване на по-съществено парламентарно преимущество. Но тъй като никоя от по-големите партии (освен „Възраждане“) не привлича нова подкрепа, успехът на тази „стратегия“ означава, че всеки се надява другите да отслабнат. Подобна картина наблюдавахме през 2000-2001 г., когато СДС и БСП се дебнеха, но като гръм от ясно небе дойде Симеон Сакскобургготски и ги помете.
В обозримо бъдеще победа чрез омаломощаване на основния опонент няма как да се случи, ако ще да правим предсрочни парламентарни избори на всеки шест месеца. Силно и стабилно мнозинство, основано на идеологическа близост или поне на съществено сходство на интересите, няма как да се създаде. Обратните прогнози са просто дребно политико-експертно интригантстване. Също толкова неосъществимо е програмно правителство с достатъчно широка подкрепа, поради липсата на доверие и бягството от отговорност.
Освен това трябва да се отчита обстоятелството, че след изборите парламентарно представените формации ще са принудени да вземат
изключително трудни и непопулярни решения
с оглед приемането на бюджет и редица законови промени, необходими за овладяване на кризата. Засега повечето партии отхвърлят предложенията на служебното правителство, което означава, че или трябва да изработят свои алтернативи, или отново ще блокират управленските политики, но този път с много висока цена.
Вторият възможен отговор е, че партиите изчакват предстоящите през есента местни избори. Позициите в местната власт наистина имат решаващо значение, особено при доминиращия у нас клиентелистки модел. Очакванията, че след успешно представяне и победа в ключови градове някоя от двете тенденции ще вземе надмощие, имат привидно основание. Истината обаче е, че в днешното им състояние никоя от партиите няма убедителни аргументи да се надява на победа с явно превъзходство.
В същото време е твърде възможно след местните избори да се създаде
нова конфигурация на политическите фактори
в България, но поради друг тип процеси. Слабостта на основните партии открива простор на множество местни лобита, които – ако овладеят позиции в общините – вероятно ще се постараят да пробият и на национално ниво. В един момент фрагментацията ще се превърне в противоположен процес на консолидиране отдолу нагоре. Това ще доведе до поява на нови национални фигури и нови формации с потенциал да достигнат до по-широк кръг избиратели.
Досега новите играчи неизменно са били продукт на политическо инженерство отгоре. Огромният потенциал от обществено недоволство, прерастващо в гняв, може да инициира процеси отдолу, макар да е трудно да предвидим дали те ще са съзидателни или разрушителни.
Този сценарий обаче също ще изисква време и няма как да се осъществи незабавно след местните избори. Ще бъде нужно време за кристализиране на новите системни предпоставки. Иначе казано, най-вероятно ще имаме стабилно и работещо правителство към средата на 2024 година.
