Най-големите регионални банки са започнали годината с по-малко кеш от когато и да било след финансовата криза през 2008-а, оставяйки ги доста неподготвени за масовите тегления на депозити, довели до колапса на банката на Силициевата долина SVB и „Сигнъчър бенк“. Адаптирайки се към растящите лихвени проценти, 30 банки с активи между 50 и 250 млрд. щ. долара, са орязали високоликвидните си наличности до средно 7% от началото на 2023-а от 13% през 2022-а, показват данни на Федералната корпорация за застраховане на депозитите. Това е наполовина по-малко от кеша на най-големите и най-стриктно регулирани американски кредитори от категорията на „Джей Пие Моргън Чейз“ и „Ситигруп“, които държат средно 15% от активите си във високоликвидни инструменти.
Малките кешови наличности оставят по-дребните банки, като фалиралите в средата на март SVB и „Сигнъчър“, силно уязвими на отлива на депозити и на риска, че могат да бъдат дестабилизирани от принудителни продажби на ценните им книжа, за да изплатят парите на клиентите си. В интерес на истината, нито една банка, независимо от големината й, не би могла да издържи на панически тегления на депозити, но пък инвеститорите определено се интересуват от високо ликвидните наличности и недостатъчното им количество засилва паниката.
Кешовите равнища отбелязват рязък спад в сравнение с първата година на пандемията от КОВИД-19 когато паричната и фискална подкрепа на американското правителство и свитото индивидуално потребление доведе до скок на депозитите в национален мащаб. През 2022-а регионалните американски банки редуцираха тези вложения, за да отпускат заеми и да инвестират в облигации и в други ценни книжа. Например, високоликвидните наличности на SVB като дял от общия обем на активите са паднали от 22 млрд. щ. долара (14%) в средата на 2021-а до 12 млрд. долара (или едва 6%) в началото на 2023-а. През същия период банковият портфейл от дългови книжа се е раздул от 83 на 117 млрд. долара, а отпуснатите заеми са се увеличили от 50 на 72 млрд. долара.
Инфлационната битка на Федералния резерв пък затруднява сериозно по-дребните кредитори да намират източници на печалби. И решението за мнозинството от тях е да прехвърлят кешови активи, които не носят никакъв доход, в облигации с макар и скромни лихвени постъпления. Тази стратегия обаче носи и риск от натрупването на загуби в случай че банките се нуждаят от тези средства, за да връщат парите на депозантите – обстоятелство, което от години не е било проблем за американците. Така, когато все повече клиенти със спестявания в SVB започват да искат обратно средствата си през 2022-а, банката изпада в сериозни затруднения и решава да продаде част от облигациите си на загуба, достигнала 1.8 млрд. щ. долара. Което обаче обезпокоява инвеститорите и кредиторът бързо потегля към дъното.
Анализатори и консултанти от банковия сектор посочват ред причини за този кешов срив.
Първата е Федералният резерв.
По-малките кредитори печелят предимно от разликата между краткосрочните и дългосрочните лихвени проценти, защото получават по-малко средства от такси и комисионни отколкото инвестиционните банки, мениджърите на активи или фирмите за кредитни карти. И възходящият лихвен цикъл на американските централни банкери свива сериозно този лихвен спред през миналата година, принуждавайки регионалните и общинските банки да вкарват все по-големи кешови наличности в по-доходни инструменти, за да изкарват печалба. Като цяло, по-едрите регионални кредитори са намалили наполовина кешовите си наличности до средата на миналата година.
Вторият виновник, по оценка на експертите, е регулаторната рамка.
След финансовата криза от 2008-а регулаторните органи изискват от банките да насочват по-голям дял от активите си във високоликвидни инструменти. Новите ликвидни нормативи принуждават мнозинството големи и средни кредитори (с активи над 50 млрд. щ. долара) да държат над 10% от активите и депозитите си в кеш – над два пъти повече отколкото преди финансовата криза. Именно тези равнища са били поддържани до 2018-а когато законодателите гласуват облекчаване на регулациите за банките с активи под 250 млрд. щ. долара. След което кешовите равнища в регионалните кредитори от среден калибър (50-250 млрд. долара) започват да падат. И липсата на достатъчен обем високолисвидни средства в момента е сериозен проблем за тези институции, далеч извън SVB и „Сигнъчър“.
Например, „Фърст рипъблик бенк“, която влиза в 2023-а с едва 2% кешова наличност, се сблъсква с огромен отлив на депозити след фалита на банката на Силициевата долина и акциите й губят 90% от пазарната си оценка. Което принуждава 11 от най-големите американски банки да се съгласят да депозират 30 млрд. долара в кредитора от Калифорния, за да стабилизират котировките на книжата му.
„Уестърн алайънс бенк“ пък е имала едва 1 млрд. щ. долара високоликвидни средства в началото на 2023-а или скромните 1.5% от депозтите й на стойност 67 млрд. долара. Резултатът – 50% спад на цените на акциите през март. Банковите книжа на „Кий корп“, която е влязла в 2023-а с едва 3 млрд. долара високоналични активи или под 2% от депозитите в общ размер от 188 млрд. долара, са се обезценили с 30% през този месец. За разлика от тях, акциите на „Бенк ъф Америка“, която държи почти 25% от депозитите си в кеш, са се обезценили със скромните 10% през март.
