Българските институции най-сетне се усетиха, че няма никакъв смисъл да се поддават на провокациите, съчинявани от политиците в Северна Македония. Скопие поиска да падне ветото върху старта на преговори с ЕС и София го отмени, но с определени условия. Сега топката е в полето на комшиите и те трябва да докажат, че са узрели да станат граждани на Обединена Европа. Грижата за това обаче е на Брюксел, а не на София.
Президентът на Северна Македония Стево Пендаровски каза в интервю по телевизия „Сител“ на 11 април, че провокациите на София – чрез серийното отваряне на т. нар. български клубове – е допринесло за нарастващото недоволство сред гражданите срещу прословутото „Френското предложение“ (преговорната рамка на РСМ). Освен това, Пендаровски натърти, че през последните две години не е имал нито един конструктивен разговор с българския си колега Румен Радев. И за капак обяви, че
повече няма да кани Радев в Република Северна Македония.
Не че българският държавен глава си е изпотрошил краката да търчи към Скопие..
За разлика от другите случаи на македонски провокации, този път президентът и Външно министерство реагираха спокойно. Тази сутрин, непосредствено преди откриването на 49-ото Народно събрание, Румен Радев хладнокръвно отговори, че… неговите врати винаги са широко отворени за македонския президент. Той посочи, че
поне десет пъти е канил Пендаровски да посети България.
А на 1 октомври дори е съдействал Скопие да получи финансова помощ от ЕС за електричество.
„Разбирам болката на президента на Северна Македония, че аз бях човекът, който преди две години постави за първи път пред своите европейски колеги и европейските институции проблема за правата на македонските българи. Аз бях човекът, който успя да работи с всички европейски лидери и институции, така че вписването на македонските българи в конституцията да стане задължително условие за начало на преговорите“, заяви Румен Радев в кулоарите на парламента и доабви, че се надява Пендаровски да осъзнае, че това е в помощ на неговата страна,
за да скъса с идеологиите на тоталитарното минало
и да поеме към демократизиране на страната.
Външният министър Николай Милков отказа да коментира интервюто на македонския президент, за да не вдига градуса на напрежение. Но беше категоричен, че не вижда напредък.
„Дали съзнателно се опитват да вдигнат напрежението не знам, но откакто беше прието така нареченото европейско предложение, подкрепено от целия Европейски съюз, както и от България и от Република Северна Македония на парламентарно ниво, не виждаме една стъпка, която да е направена в посока на неговото изпълнение или на изпълнението на договора, нито в учебниците, нито нищо. Да не говорим за други стъпки“, заяви Милков и добави, че затварянето на български културни клубове е елемент от покачването на напрежението.
След показното затваряне на български клубове, вандализма срещу тях, липсата на осъдени за проявената агресия и
непрекъснатите провокации в изказвания на македонските политици,
най-добре би било на това отношение да се отговаря с безразличие. А отношенията между двете държави да бъдат сведени до стандартно дипломатическо общуване – главно в случай на някаква необходимост. Никакво натягане, никакви емоции, никакво пренавиване на пружината.
София, например, изисква от Скопие да впише българите в конституцията на Северна Македония. Това е условие, което фигурира и в европейското предложение, за което Брюксел е гарант. Така че няма нужда българските официални власти да се напъват и да искат дори абсурдното – наши представители да участват в тамошните дебати и дискусии. Все едно някой да дойде, да ни приклещи в ъгъла, да размаха тоягата и да поиска равноправно участие в
дебатите за съдебната реформа и конституционния ремонт.
Нека гарантът да следи за спазването му. Страната ни си има достатъчно проблеми с разделението в обществото и задълбочаването на противопоставянето на хората по всяка тема – от Истанбулската конвенция до войната в Украйна – за да се вкарва в „кокошкарски“ драми със съседите. А тези драми са именно такива, защото споровете ни за историята и езика са лесно решими от независими експерти и не са чудо невиждано. Всички държави в Европа имат обща история със съседите си, конфликтите на тази тема са били по-скоро правило, но… днес всички си говорят и заедно вървят напред. За разлика от тях,
ние и съседите ни все нещо делим и все с нещо си пречим.
Ето, например, в интервюто за „Сител“ Пендаровски заяви, че за танго са нужни двама, а през последните две години България отправя поредица от провокации и дори бе блокирала пътя на Скопие към ЕС, каквото „чудо“ не е имало в историята на ЕС. Той допълни, че не му е важна реакцията на София, а реакцията на гражданите в Северна Македония. Ами като не сме му важни, за какво танго говори?
Не че позицията на България винаги е била най-последователната и най-правилната, но при такова отношение – и то на най-високо ниво – дали имаме никаква друга опция, освен да приемаме комшийските провокации като паразитен фонов шум? Поне докато някой в Скопие не реши и не предложи нещо разумно?
