В последния брой на списание Banker Special социалният психолог и психотерапевт Ирена Соколова обяснява защо е важно да сме благодарни. Публикуваме текста й без съкращения.
Как живеем? Щастливи ли сме? Имаме ли онова, за което мечтаем: успех, хубава работа, партньор, дом, забавления? Харесваме ли себе си или искаме да сме други?
Всички ние, хората, имаме привилегията освен да усещаме живота със сетивата си и да го осъзнаваме. Можем да го направляваме в посоката, която ни харесва, като имаме право на стотици избори. Ние чувстваме, мислим и правим каквото искаме и дори не се замисляме колко много имаме и колко много ни е дадено.
Та ние имаме всичко! Събуждаме се. Дишаме. Усещаме. Има слънце, вятър, дъжд, сняг, небе, дървета, птици, хора… Ние имаме дъха си. Имаме живота, а това вече е достатъчно!
За всичко, което ни е дадено от живота, не сме полагали усилия. То ни е дар, който невинаги разбираме, и затова сякаш го приемаме за съвсем естествено полагащ ни се, закономерен, неизменен. А шансът да съществуваме изобщо е привилегия!
От всичките милиони възможни комбинации на сперматозоидите и яйцеклетките на нашите родители сме се родили точно ние, а не множеството други потенциални наши братя или сестри. Точно ние сме били избран ида бъдем създадени и на нас е предоставена възможността да живее и да имаме всичко, всичко…
Нищо не дължим в замяна на живота си, но ако сме осъзнати и минем над примитивните си нужди, ще усетим как имаме потребност да дадем своята дълбока и топла благодарност за всичко, което сме.
Ако с ума си разберем и обхванем величието на живота, с всичките му дарове, ще се изпълним с безкрайна благодарност.
И на езика на невронауките това е когнитивно-поведенчески процес: стимул – реакция. Дадено ми е нещо – благодаря. Получил съм подарък – благодаря. Осъзнал съм, че животът ми е дар – благодарен съм.
Нашият мозък създава първо временна невронна връзка: имам, следователно съм благодарен, но ако повтаряме този процес на стимул – реакция често, временната невронна връзка се превръща в постоянна. Все повече и по-често намираме неща, които са хубави, и благодарим. Това, което ние все още не знаем обаче е, че тази невронна връзка може да работи и в обратна посока. Когато започнем да благодарим за нещо, което желаем много, но го нямаме и го визуализираме в ума си като вече случило се, то в мозъка ни се отделя голямо количество от хормона „допамин“ и имаме усещането за вече реализиращо се събитие. Допаминът е хормон, невротрансмитер и е най-мощният мотиватор, който мозъкът ни отделя, а стартираме това отделяне с визуализиране на някаква картинка.
Каквато е картинката в нашата представа, към това започваме да се стремим, без значение какво казва разумът ни. Ако в представата си държите нещо плашещо или визуализирате лоши неща, то вие започвате несъзнателно да формирате тази бъдеща ситуация.
Обратното, когато виждате света като хубаво място, каквото и да се случва, вие преживявате благополучие.
Навярно познавате хора, които винаги приемат случващото се с усмивка и разбиране, казвайки: „Щом така се е случило, значи това е най-доброто за мен“.
И тук осъзнатият човек благодари. Той благодари от цялата си душа за цветенцето, за снежинката, облака, паяка, пороя, за загубата и провала си, даже! Благодари от дъното на сърцето си за „добро утро“-то, което е чул, за хората, камъните водата, майчините очи и прегръдката на баща си, били и те само спомен или мечта!
Благодарността е по средата между това, което имаме, и това, което искаме.
Благодарността успокоява старото и вече отминалото и проправя път на новото.
Благодарността е кореновата система на любовта.
Благодарността, подобно на радостта, добротата и любовта се увеличава в нас, когато я раздаваме на другите, а не намалява.
Благодарността като начин на живот – осъзната и почувствана, ще ви даде успеха, изобилието и любовта, която бленувате!
Ако дадем от болката си и я споделим с някого, тя започва да намалява и усещаме, че ни олеква. Ако сподели обаче любовта си, щастието и благодарността, те започват да се умножават, а не отслабват.
Да благоДАРИМ означава да даваме с щедрост, а правенето на добро за другите и даряването са прекият път към нашето щастие и любов.
Няколко големи научни изследвания доказват безапелационно, че хора, които показват, благодарност, са по-здрави, по-оптимистични и по-лесно постигат целите си.
Ако помогнем на някого, занимаваме се с доброволчество, даряваме вещи, ще се чувстваме по-щастливи и ще бъдем по-здрави, отколкото, ако спортуваме или откажем цигарите.
Тези простички, но прекрасни принципи като благодарност и щедрост, водят до щастие, здраве, вдъхновение и удовлетворение, което се доказва както от духовните, така и от научните теории.
На енергийно ниво подобното привлича подобно, защото вибрациите на желаното и на реализиращото се съвпадат. Каквото усещаме, че искаме, такова идва при нас. Или казано по друг начин получаваме по повече от същото в нас.
Как да сбъднете желанието си?
Затворете очи, защото така включвате в работен режим онази специфична жлеза в човешкия мозък – епифизата.
Сега благодарете за всичко, което имате и нямате.
Когато искате нещо ново и по-хубаво, не може да сте в ниската вибрация на омразата към старото и само когато сте благодарен за старото, може да дойде хубавото ново с високата си вибрация.
Коя е Ирена Соколова?
Ирена Соколова е социален психолог и психотерапевт. Групов консултант и корпоративен обучител по личностно израстване. Специалист при работата с тревожност и панически атаки, стрес и поведенчески трудности в общуването и адаптацията; член на Българското дружество по психодрама и групова терапия; лектор на Националния център за повишаване на квалификацията към МОН и на Постоянната академия за наука и иновации в образованието към СБУ, завършила е психология, психотерапия, управление и администрация. Народен представител в 41-вото, 42-орото и 43-тото Народно събрание. Областен управител в два мандата и участник в 25-атата Национална антарктическа експедиция и член на Българския антарктически институт. За контакти: 0884800254
