Около церемонията по раздаването на наградите „ИКАР“ от Съюза на артистите в България, „Музикаутор“ – дружеството, защитаващо правата на композиторите и текстописците, напомни, че театрите трябва да плащат авторски права за музика. Обърнахме се с въпрос към организацията има ли връзка празничното събитие с нейното напомняме. Ето какъв отговор получихме.
– Темата за лицензирането на музикалното съдържание, част от театрални постановки, отдавна е в дневния ред на „Музикаутор“, а законовото задължение за уреждане на правата от страна на театрите присъства от приемането на Закона за авторското право и сродните му права през 1993 година.
През 2020 г. Музикаутор стартира преговори с представителната браншова организация в сектора – Българската асоциация на работодателите в областта на културата (БАРОК). През 2021 г. стана факт и първата утвърдена от министъра на културата Тарифа на „Музикаутор“ за определяне размера на възнагражденията, дължими за използване на музикални и свързани с тях литературни произведения, включени в театрални и други драматични произведения при публично изпълнение.
По този повод „Музикаутор“ организира онлайн обучение на членовете на БАРОК на тема „Музика в сценичните произведения. Законова рамка, роля и функции на театрите“. На него бяха обяснени особеностите на рамковото споразумение, основните принципи на тарифата, кога е необходим лиценз, както и условията, при които членовете на БАРОК се възползват от браншови отстъпки.
По-късно през годината „Музикаутор“ участва и в онлайн обучение на театрите в страната, организирано от Министерство на културата, на тема „Уреждане на авторски и сродни права в сценичните изкуства“, като междувременно бе стартирана кампания за лицензиране на театрите.
Въпреки това все още са единици театрите, които уреждат правата за музиката, която е от световния репертоар, т.е. не е написана за конкретната постановка. Ето защо напомнянето от страна на „Музикаутор“ е част от една дългосрочна, систематизирана, целенасочена и публично разгласена кампания за лицензиране на музикални произведения, част от театрални постановки, и наградите „ИКАР“ не са повод за него.
В тази връзка за нас е важно с културните институции да споделяме общи ценности. „Музикаутор“ вижда в примера, който даде Народният театър „Иван Вазов“, изразявайки своята подкрепа към нашата кампания, респект към труда на творците, всеки от които има своя принос за преживяването на публиката. Това трябва да е пример за всички, които ползват творческо съдържание.
Колко са загубите на авторите на музика от неплащането на авторските права от 2001 година? Имате ли някакви статистики?
-Загубите на авторите на музикални произведения не могат да бъдат остойностени, тъй като размерът на дължимите възнаграждения се определя от времетраенето на използването на всяко едно произведение, целевото финансиране от държавен бюджет, европейски или републикански фондове и програми, брой изигравания пред публика, приходи от билети, капацитет на залите.
Тази информация следва да бъде предоставяна от театрите. Тъй като досега в „Музикаутор“ не е постъпвала информация за използваните от театрите произведения, съответно не могат да бъдат изчислени дължимите възнаграждения към авторите на музика.
С какъв аргумент театрите Ви отказват да платят авторските права, които дължат?
-При създаване на театрални постановки много често музиката се пише специално за постановката. В този случай правата се уреждат директно с правоносителите и тогава договор с „Музикаутор“ не е необходим.
Когато обаче в постановката се включи предварително създадена музика или има озвучаване преди или след постановката, най-лесният начин за уреждане на авторските права е чрез договор с „Музикаутор“, с който се уреждат правата за световния музикален репертоар, в т.ч. и българския.
Често театрите и създателите на театрални постановки не различават тези специфики, тъй като не са запознати със задълженията за уреждане на авторските права за музиката, или считат, че това не е необходимо, защото музикалният продуцент е подбрал произведения, за които правата са уредени.
В тази връзка „Музикаутор“ не е регистрирал директен отказ, но обяснението в повечето случаи е, че всичките музикални произведения са с директно уредени права.
Какъв е механизмът, по който процедирате – в „Музикаутор“ идва директорът на театъра и сключва договор за конкретно представление или това се прави всяка година – в началото ѝ – за целия репертоар на театъра, който ще бъде представен в конкретната година?
– Процедурата за сключване на договор с „Музикаутор“ е максимално улеснена и гъвкава както по отношение на подписването на договора, така и по отношение на неговата рамка.
На първо място, не е задължително да се идва на място в офиса, тъй като „Музикаутор“ предоставя опция за подписване на договори в електронна среда. Другият вариант е подписването им на хартия и изпращането им по поща.
Договорите се сключват след попълване на заявка, в която се подава информация за организатор, стопанисващ театър/фестивал/събитие, адрес, постановки, репертоар, времетраене, безплатен или платен достъп.
Договорите, които „Музикаутор“ сключва с театрите, са рамкови за една календарна година с автоматично подновяване за всяка следваща, като с тях се отстъпват авторски права за конкретни музикални произведения с определено времетраене, които са част от конкретна постановка.
Последващите задължения на театрите по един рамков договор са да отчетат представянията на постановката пред публика, реализирания приход и да информират организацията, в случай че имат намерение да създадат нови постановки с музика от репертоара на „Музикаутор“, които да бъдат добавени с анекс към договора.
Освен рамкови, „Музикаутор“сключва и еднократни договори при инцидентни представяния на постановки пред публика, както и за фестивални театрални прояви.
