Геополитическите игри и ледът в отношенията между Русия и Запада изкопаха пропаст между Деня на Европа и Деня на победата. Честванията тази година показаха, че Европа вече не е уютното и спокойно място, което почти не познаваше войната и можеше да си позволи да проповядва демокрация в целия свят.
Днес Русия отбеляза Деня на победата над нацистка Германия през Втората световна война, докато съюзниците на бившия СССР отбелязват кончината на хитлеристка Германия на 8 май, а на 9 май празнуват Деня на Европа.
За разлика от предишни години, днешният парад на Червения площад мина стократно по-скромно в сравнение с внушителните шествия, организирани и по времето на тоталитаризма, и след възкачването на Владимир Путин на кремълския „престол“.
Москва обясни, че това се случва заради съображения за сигурност, след като беше съобщено за няколко атаки с дронове. Един от тях трябваше да порази Кремъл и, съвсем естествено,
като организатор на покушението срещу Путин бе заклеймена Украйна.
Страните от ЕС отбелязват Деня на Европа на 9 май, защото на тази дата френският външен министър Робер Шуман прочита историческата декларация за обединение в Европа. На този ден – само пет години след след края на Втората световна война, Шуман призовава за обединяване на френските и западногерманските ресурси и промишленост за производство на въглища и стомана, за да се избегнат бъдещи военни конфликти. „Декларацията на Шуман“ е в основата на Европейската общност за въглища и стомана, която пък е предшественик на днешния Европейски съюз.
Честванията тази година не са особено шумни, не само заради войната в Украйна, а и защото и Русия, и ЕС си имат достатъчно вътрешни проблеми.
Верен на себе си, в 10-минутната си реч на Червения площад руският президент Владимир Путин обвини западния свят, че е забравил кой го е освободил от нацистите. Той посочи, че
западните глобалистки елити сеят русофобия и агресивен национализъм,
а украинският народ е станал заложник на държавен преврат и на амбициите на Запада.
Путин посочи с пръст Запада и за унищожаване на семейството и традиционните ценности, както и че налага своята воля и своите правила на народите, които описа като система на грабеж, насилие и потисничество.
„Срещу Русия отново се води истинска война, но Руската федерация ще защити себе си и Донбас. Днес цивилизацията отново е в решаваща повратна точка. Срещу родината ни се разгърна истинска война. Дадохме отпор на международния тероризъм, ще защитим жителите на Донбас, ще гарантираме нашата сигурност“, каза Путин.
Нито една държава в света не би оспорила огромните жертви, дадени от Съветския съюз по време на т. нар. Велика отечествена война (1941-1945 г.) – около 27 млн. души. Някак удобно обаче Путин забравя, че СССР е имал съюзници,
без които едва ли щеше да издържи на хитлеристкото нашествие
и да обърне хода на войната само за година и половина.
Месеци преди Съединените щати официално да се включат във войната, те вече предоставят огромна военна и икономическа помощ на съветските си съюзници през програмата „Заем-Наем“.
Общата стойност на доставките по тази програма възлизат на около 50.1 млрд. тогавашни долара (т.е. около 650 милиарда днешни пари), от които Великобритания получава 31. 4 млрд. долара, СССР – 11. 3 милиарда, Франция – 3. 2, и Китай – 1. 6 милиарда.
Оставяме настрана храните, дрехите, боеприпасите и т.н. В рамките на програмата,
СССР получава 13 000 танка, 400 000 камиона и джипове, 14 000 самолета,
8000 трактора и строителни машини, 2000 локомотива и 11 000 вагона.
Освен това, Москва използва свещения за руснаците повод, за да оприличи войната в Украйна с предизвикателството, пред което е изправен Съветският съюз на 22 юни 1941 година. Посланието идва, за да внуши, че всички жертви си струват, защото битката е екзистенциална – между доброто и злото.
Страните от ЕС пък са все по-концентрирани върху собствените си проблеми и все по-трудно преодоляват различията помежду си. Затова празникът се отбелязва протоколно – със събития, организирани от Европейската комисия и Европарламента, сред които
преобладават образователните лекции и дискусиите.
Всъщност, този повод заслужава по-шумно и интересно за хората отбелязване. Мнозина приемат членството в блока за даденост и не си дават сметка, че то не само им гарантира свободата да живеят, учат или работят навсякъде в ЕС, а им осигурява и достъп до най-големия единен пазар в света, както и до огромна финансова подкрепа и помощ за развитие.
България пък отново влезе в новините с шествието „Безсмъртния полк“, което до вчера не се знаеше дали ще се провежда или няма. Участниците извървяха маршрута си от Храм-паметника „Александър Невски“ до паметника на Съветската армия, въпреки забраната на столичния кмет Йорданка Фандъкова, която в последния момент реши, че има опасност от конфронтация между групи граждани и нарушаване на обществения ред.
По-рано „Демократична България“ официално поиска от Фандъкова да забрани въпросния поход, на който по традиция се
развяват небългарски знамена и се носят портрети на Ленин, Сталин и Путин.
От коалицията посочиха като аргумент и миналогодишното решение на Русия, с което България бе обявена за неприятелска държава, но…
Кордон от полицаи разделиха проруските активисти от група демонстранти пред паметника на Съветската армия, които се събраха под надслов “Искаме български паметник”. Напрежението се повиши още през уикенда, когато софийската организация на БСП организира подмяната на счупените плочи от фасадата му без да разполага с необходимите документи за това, което отново подпали дългогодишните спорове за паметника.
В крайна сметка, нито в България, нито в Русия и в останалите европейски страни не стана ясно какво празнуваме.
