На днешния ден през 1930 г. е съставено четиридесет и шестото правителство на Царство България и третото, начело с Андрей Ляпчев – български политик от Македонаия. Изявен участник в Демократическата партия, през 1923 г. той се присъединява към Демократическия сговор и е начело на неговото умерено крило до смъртта си. Той е бил министър-председател в правителствата, управлявали България от 1926 до 1928 г. и от 1928 до 1931година. Ляпчев е член-учредител на Македонския научен институт. През 1910 година Андрей Ляпчев е номиниран от Христо Славейков за Нобелова награда за мир.
Правителството е назначено с указ от 15 май на цар Борис III и управлява страната до 29 юни 1931 г., след което е наследено от четвъртото правителство на Александър Малинов.
Последните три години от управлението на Демократическия сговор са продължение на вътрешната и външната политика на първия кабинет на Андрей Ляпчев, по време на който продължават демократичните промени. Все по-важна роля във вътрешната и външната политика започва да играе цар Борис III. Започналото сближаване между България и Италия е скрепено на 25 октомври 1930 г. с брак между българския владетел и дъщерята на крал Виктор-Емануил – Джованна.
През 1929 г. световната икономика е разтърсена от незапочнена криза. В особено тежко състояние изпадат държави като България, разчитащи основно на селското стопанство и свързаните с него отрасли на леката промишленост. Спадът на производството за първите три години на кризата е над 30 процента. Масовата безработица и неспособността на правителството да се справи с икономическите трудности водят до ново разрастване на революционното движение и консолидация на опозиционните сили.
Министър на финансите в това правителство е Владимир Димитров Моллов
(1873-1935 г.) – юрист и политик от Демократическата партия, а по-късно от Демократическия сговор. На няколко пъти е избиран за член на правителството. Като министър на финансите през 1926-1931 година сключва няколко важни международни договора – Бежанския заем, Стабилизационния заем и Спогодбата Моллов-Кафандарис.
Бежанският заем е външен заем, взет от правителството на Царство България, чиято основна цел е да подпомогне над 250 000 българи, преселили се на територията на страната след Първата световна война. Договорът за заема е сключен на 22 декември 1926 г. след продължителни преговори с посредничеството и при гаранцията на Обществото на народите (ОН).
Стабилизационният заем е външен заем на Царство България в размер на 5.5 милиона британски лири (около 3.7 милиарда лева по тогавашния курс), взет от правителството на страната ни през 1928 година с подкрепата на Обществото на народите. Основната цел на заема е да рекапитализира Българска народна банка, като подготви условията за възстановяване на конвертируемостта на лева.
Спогодбата „Моллов-Кафандарис“ е договор между България и Гърция, подписан на 8 декември 1927 година и одобрен от Съвета на Обществото на народите на 12 януари 1928 година. Подписана е от финансовите министри на двете страни – професор Владимир Моллов и Георгиос Кафандарис. Документът урежда финансовите въпроси по ликвидиране на българските имоти в Гърция и на гръцките в България. Гърция се задължава да изплати 1 050 000 лв. на България.
След няколко специализации в Западна Европа, от 1900 година Владимир Моллов започва да преподава наказателно-процесуално право в Софийския университет. Той продължава да работи там до края на живота си, като от 1924 година е редовен професор, а през 1905-1906 г. е декан на Юридическия факултет. От 1920 г. е преподавател в Свободния университет за политически и стопански науки – съвременното УНСС. От 1906 година Андрей Моллов е действителен член на Българското книжовно дружество (днес БАН).
Владимир Моллов участва активно в дейността на Демократическата партия и от 1908 година многократно е избиран за народен представител. Бил е министър в две правителства на Александър Малинов. При управлението на Александър Стамболийски през 1923 г. е обвинен от Народното събрание „за пропуск на благоприятните времена и обстоятелства за привършване на войната от 1916-18 г.“ След Деветоюнския преврат през 1923 година е реабилитиран и става част от крилото на Демократическата партия, което, начело с Андрей Ляпчев, се присъединява към Демократическия сговор. От 1926 до 1931 година е министър на финансите в първото, второто и третото правителство на Андрей Ляпчев.
Владимир Моллов умира в София на 29 април 1935 година.
