Американското министерство на финансите съобщи, че седем големи стопанства, включително и китайското, са в „списъка за наблюдение“ на неприемливи валутни практики, но се въздържа да уличи което и да е от тях във валутни манипулации в поредния си шестмесечен анализ. Възлаганият от Конгреса доклад цели да окаже натиск върху търговските партньори на Съединените щати, за които американците предполагат, че поддържат изкуствено ниски валутните си курсове, за да извоюват коркурентно предимство. През миналата година обаче зелените пари поскъпнаха към всичките си основни валутни съперници заради агресивното затягане на паричната политика от Федералния резерв.
„Огромната част от валутните интервенции на американските търговски партньори през 2022-а бяха под формата на продажба на щатски долари с цел да засилят националните си валути“, посочва щатсият финансов министър Джанет Йелън в официално изявление, публикувано на 17 юни. И добавя, че ведомството й „остава бдително към валутните практики и паричните настроки на страните и съвместимостта им със солидната устойчивост и балансирания глобален растеж“.
Министерството на финансите на Съединените щати отбелязва, че „нито един голям търговски партньор на страната не е манипулирал валутния си курс“, за да спечели несправедливо предимство през четирите тримесечия до края на декември 2022-а. В официалното изявление се казва също, че нито един от тях не покрива и трите критерия за уличаване във валутни манипулации. Швейцария е надхвърлила един от тях и ведомството ще продължи задълбочените анализи на алпийския оазис докато това неизпълнение не бъде отстранено.
Китай, Южна Корея, Германия, Малайзия, Сингапур, Швейцария и Тайван са в „списъка за наблюдение“ на стопанствата, които „изискват особено внимание към валутните им практики и макроикономическите политики“. Япония, която също е бил в него в анализа, публикуван през ноември 2022-а, вече не е в мониторинг.
Американското финансово министерство отново приканва Китай към по-голяма прозрачност за начина, по който управлява обменната си политика, въпреки че шефът на Народната банка на страната заяви през април, че курсът на юана се определя в максимална степен от пазара. Американците обаче отбелязат в официалното си изявление на 17 юни, че „пропускът на Китай да публикува валутните си интервенции и липсата на прозрачност за ключови характеритики на обменния механизъм превръща страната в изключение сред едрите икономики и налага стриктното наблюдение на Вашингтон“.
Япония интервенира през 2022-а, за да овладее острия спад на йената. Щатското финансово ведомство пък наблюдава внимателно наличието на такива пазарни намеси заради твърдото убеждение, че като цяло на свободно търгуваните валутни пазари интервенции трябва да се правят само в ектремни ситуации и след консултации с партньорите от Г-7.
Министерството на финансите на Съединените щати подготвя докладите за валутни манипулации по силата на два закона от 1988-а и 1915-а за валутна търговия, конкурентоспособност и търговски обмен. Целта е да се вземат мерки при възникване на опасения, че търговските партньори на Вашингтон изкуствено обезценяват паричните си единици, за да получат конкурентно превъзходство при търговията. Определянето като манипулатор няма специфични или незабавни последствия, но законът изисква от администрацията да предупредят съответните „нарушители“ да ликвидират валутните дисбаланси. Ако тази характеристика не ботпадне в рамките на година, могат да бъдат налагани глоби, включително и изключване от американски правителствени поръчки.
Администрацията на Доналд Тръмп посочи Китай за валутен манипулатор през 2019-а, а пет месеца по-късно отмени това определение, за да получи отстъпки в ърговска сделка. Швейцария и Виетнам също попаднаха в списъка на страните, извършващи валутни манипулации, по времето на Тръмп през 2020-а, но бяха извадени от него от администрацията на Джо Байдън през 2021-а. По времето на Байдън Белият дом нито веднъж не „очерни“ търговски партньор на Съединените щати като валутен манипулатор.
