Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов продължава да вее байрака си, заигравайки се с патриотичните чувства и недоволството на т. нар. обикновени българи. Докато парламентарно представените политически сили продължават да се правят, че ни го чуват, ни го виждат…
За радост живеем в демократична държава, в която можем да се изразяваме свободно, въпреки че нито някой ни чува, нито пък – ако ни чуе по някаква дивна случайност – ни обръща някакво внимание. Въпреки това обаче си има предел на нормалност, който не трябва да се преминава. Или както е казал навремето народния мъдрец –
дори в разврата трябва да има малко морал!
Призивите на Костадинов за изтребление на хората, които мислят различно, може би ще вдигнат градуса на настроение в кръчмата, но като официална позиция на политик и лидер на парламентарно представена партия, те са абсолютно недопустими.
Поредната порция жлъч беше избълвана от Костадинов в личния му Фейсбук профил в неделя. И то не по повод на нещо вътрешно политическо, а заради бунта на Пригожин и частната му армия „Вагнер“ срещу режима в Москва.
„Вчера с интерес видях какво пишат и към какво призовават рупорите на американското посолство – общо взето от техните профили се лееше кръв и се призоваваше за война, избивания, метежи и всякакви други подобни неща (при условие, че не участват лично, естествено). Сега, разбира се, са разочаровани, но само няколко часа бяха достатъчни, за да се види какво представляват те –
една озверяла античовешка сган, жадуваща кръв и мечтаеща за войни и насилие.
Ето защо дълг на всеки един нормален гражданин е да направи всичко по силите си, за да може тази уродлива измет да бъде унищожена – за доброто не само на България, но и на човечеството.“, написа лидерът на „Възраждане“.
А на следващия ден, все в същия дух, той си позволи лукса дори да предскаже близкото им/ни бъдеще: „Една озверяла античовешка сган, жадуваща кръв и мечтаеща за войни и насилие скоро ще остане в историята! Идва време за Възраждане!“
Няма спор, че тези словосъчетания идеално се вписват в характеристиките на понятието „Реч на омразата“. Има обаче и още нещо, което различава Костадинов от западноевропейските му „ортаци“ по идеология – неговият високопарен анахроничен стил подхожда повече на религиозен фанатик, ръководещ регионална клетка на радикална мрежа като „Ал Кайда“ или „Ислямска държава“. Които пък са „откраднали“ и адаптирали за собствени нужди
всички „кръвнишки“ лозунги и опорки от времето на Ленин и Сталин.
По-странно и по-опасно обаче е нещо друго. Докато Костадинов се вихри в публичното пространство, от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС продължават да мълчат и да не обявяват официална позиция. Само премиерът акад. Николай Денков във вторник (27 юни) се престраши да вземе отношение по въпроса и призова съответните институции, начело с държавното обвинение, да предприемат действия срещу призивите за насилие, отправяни от партия „Възраждане“. Той дори отиде още по-далеч и поиска
президентът Румен Радев също да вземе отношение
по въпроса.
Аргументирайки позицията си, акад. Денков цитира част от реч на философа проф. Георги Фотев пред Конференцията за българския национален интерес в променящата се геополитическа среда и европейската перспектива на Западните Балкани.
„В българския парламент вилнее неофашистка партия – тя шества и в националните медии. Обявена е война на европейските ценности, каквито са и фундаменталните български национални ценности. България ще загуби битката за своята европейска идентичност без вярната и смела европейска позиция на медиите“, казва проф. Фотев.
Трябва да е ясно, че
никой не задължава Костадинов и останалите български граждани
да харесват Украйна и САЩ, или пък да одобряват военната ни помощ за Киев. За спазването на елементарни етични правила и модели на поведение, с които политиците са длъжни да се съобразяват, обаче става въпрос. Нещо, което никак не е за подценяване, още по-малко – за пренебрегване или заобикаляне.
От днес (27 юни) пропастта, разделяща българите на „източняци“ и „западняци“, най-вероятно ще зейна още по-дълбока и по-широка, защото военният министър Тодор Тагарев официално обяви, че изпращаме на Украйна нова „порция“ снаряди, боеприпаси и оръжейни системи.
Министърът каза още, че страната ни готви решение за включване в инициативата на ЕС, чиято цел е
предоставяне на 1 милион 155-милиметрови снаряда,
необходими за задоволяване на фронтовите нужди на Киев.
Тагарев категорично подчерта, че оказването на такъв вид помощ не ни въвлича във война, нито пък ще ни „принуди“ да изпращаме български войници в Украйна.
Всъщност, тези две „опорки“ се въртят из българското медийно пространство от година и половина вече, активно подхранвани и от руския посланик у нас Елеонора Митрофанова.
Нещо повече. Въпреки че никой никога не е искал от нас подобно нещо, на 12 юни Нейно Превъзходителство отново би тревога, че някой
системно въвлича България в конфликта в Украйна.
А преди два месеца тя откровено се намеси във вътрешните ни работи, заявявайки, че ако беше българка, би гласувала за „Възраждане“, защото ѝ допадало как лидерът й „изразява пробългарска позиция и балансиран подход във външната политика“.
Да се чудим ли тогава защо точно по онова време на Костадинов сякаш му поникнаха още един чифт крила? А призивите за изтребление станаха част от делничния му вербален арсенал?
В момента върви
масирана кампания за манипулация и дезинформация
по всяка чувствителна за обществото тема. Ето защо политическата класа, нейната представителна извадка в законодателната и изпълнителната власт, както и т. нар. блюстители на реда и слуги на Темида, трябва да станат болезнено внимателни по въпроса. Но не като забранят на медиите да тиражират нечии изказвания, а като прокарат дебела червена линия между свободата на словото и словоблудството за служебни и партийни цели. Толкова дебела, че след прокарването й всеки да започне да си носи отговорността, независимо от това какво работи и къде се изтървал…
