Коалиция (значение): „Съюзяване на различни политически партии или групи за постигане на конкретна цел, обикновено за ограничен период от време, както и правителство, формирано на основата на такова съюзяване“ (речник „Мериам-Уебстър“)
Посоченото по-горе определение показва ясно, че в момента България се управлява от коалиция, в която влизат ГЕРБ/СДС и ПП/ДБ, излъчили съвместно правителство. По различни причини участващите в съюзяването отричат резултата да е коалиция, но
това не променя фактическото положение.
Независимо от взаимните обвинения и направените (засега несъвместими) предложения за регламентиране на съюза, първата и втората политическа сила избраха заедно правителството и не предприемат стъпки за свалянето му.
Нещо повече, единственият политически представител на ГЕРБ в кабинета – вицепремиерът Мария Габриел – досега не е изразявала несъгласие, нито е гласувала против решения, които нейните съпартийци квалифицират като едностранно обсебване на властта от ПП/ДБ. Това бе отбелязано като аргумент и от премиера Денков: „С Мария Габриел обсъждаме всичко. Твърденията, че само ПП-ДБ взема решенията, не са верни.“ Опровержение от страна на Габриел не последва.
Необходимостта от някакво (да се абстрахираме засега от етикета) официално споразумение за начина на работа на правителството и подкрепящото го мнозинство е безспорна. Но не защото „така се прави в Германия“, а поради причините за сключването на съюза, които със сигурност не са същите, като в Германия. Те са очевидни за обществото, но все пак нека ги припомним накратко.
Първата причина бе страхът на коалиционните партньори
от разпускане на Народното събрание и нови предсрочни избори, но не заради тежките последици за страната, а с оглед надвисналата лавина от поискани от бившия главен прокурор имунитети.
Втората причина бяха плановете на двете формации за осигуряване на изгодни позиции в предстоящите местни избори. От страна на ПП (както стана ясно от записа на среднощното им заседание) това бе стремежът за овладяване на централната власт и нейното използване в изборите. От страна на ГЕРБ пък бе избрана тактиката на политическо надлъгване и постепенно въвличане в легитимно управленско взаимодействие, чрез която да отнемат от ПП/ДБ основните аргументи (за „демонтиране на модела ГЕРБ“).
Третата причина бе силният външен натиск за формиране на управление, което да следва определени геополитически и геоикономически ориентири.
Ако сумираме причините, ще видим, че антагонизмът между двете формации се запазва, а под димната завеса на партньорството просто се изчаква удобен момент и се създават подходящи условия да бъде
нанесен решаващ политически удар.
Всички приказки за ценностна общност, отчитане на националния интерес и отговорност пред обществото са залъгалка за наивници. И едните, и другите доказаха, че се ръководят само от своите лични и групови интереси и (донякъде) от указанията на външните фактори, без които не могат да оцелеят.
От страна на коалиционните партньори често се спекулира с проблема за липсата на взаимно доверие като пречка за коалиционния статут на управлението, респективно – за подписване на коалиционно споразумение. Това е чисто и просто опит да се избегне крайно неудобната истина за бруталното нарушаване на основните предизборни обещания на двете формации (и особено на ПП/ДБ). Всъщност, поне частично решение на проблема с липсата на доверие е именно подписването на взаимно обвързващо споразумение.
При определени условия и при по-висока политическа класа на участниците това странно съюзяване можеше да продължава сравнително безпроблемно и по-дълго време. Но в дадената ситуация и с тези изпълнители нещата бързо излязоха от контрол. Ясно се вижда, че
правителството и парламентът въртят на празни обороти,
прикривани с общи приказки за управленски и законодателни приоритети. Няма илюзии, че в този си вид управлението може да свърши дори част от реалната работа, от която се нуждае обществото. Тази оценка бе ясно потвърдена от Томислав Дончев: „Единствената валута, с която това правителство може да си купи доверие, са резултати. В момента няма резултати. Трябва да е ясно кой носи отговорност и това ще се реши чрез подписването на коалиционно споразумение. Иначе това правителство ще работи трудно и няма да има резултати. ПП/ДБ са в изолация, изпитват трудни моменти и ни поставят нови условия.“
Подробно споразумение между коалиционните партньори е неотложно необходимо и поради асиметрията във влиянието им в правителството и Народното събрание. Очевидно е, че в кабинета ПП и донякъде ДБ доминират, най-вече в сферата на кадровите назначения. Това предимство обаче е обезсилено от много по-голямото реално влияние на ГЕРБ в парламента. Благодарение на опита и превъзхождащата тактика, а също заради съвпадащи интереси с други парламентарни групи, ГЕРБ практически контролира Народното събрание. ПП/ДБ започнаха да разбират, че не могат да се противопоставят успешно на ходовете с „плаващите“ мнозинства и започнаха да нервничат.
Напрежението заради това противоборство нараства
и скоро ще стане критично за управлението. С изключение на заплахата от сваляне на депутатски имунитети, двете формации все още не са постигнали в достатъчна степен основните си цели, тласнали ги към формиране на коалицията. А теренът за маневриране се стеснява, тъй като целите са противоположни, времето тече, а изборите наесен наближават.
В създалата се ситуация ГЕРБ са в относително по-добра позиция. Първо, тъй като постигнаха известни резултати и създадоха впечатление за диалогичност и готовност за компромиси. Второ, защото предложението им за коалиционно споразумение, подписано от лидерите, изглежда логично в контекста на фактическото положение. Освен това, когато става въпрос за бягство от отговорност, трудно може някой да съперничи на Бойко Борисов.
В крайна сметка обаче от значение ще се окаже не наименованието, а
съдържанието на евентуалното споразумение
и неговите последици. ГЕРБ едва ли ще се съгласят това да бъде просто някакъв „механизъм“, т.е. правила за взаимодействие. Те ще искат официално съвместно поемане на отговорност, а ПП/ДБ бягат от това като дявол от тамян. В допълнение, ако някакво споразумение бъде подписано, ГЕРБ вероятно ще предявят претенции за промяна на формата и състава на правителството, което едва ли ще бъде преглътнато от ПП/ДБ.
Накратко, ако припомним стария виц за индианците, каубоя и неговия вътрешен глас, при избора на правителството ГЕРБ и ПП/ДБ послушаха вътрешните си инстинкти и страхове, и, образно казано, „застреляха вожда“. Предстои да видим дали последиците няма да бъдат още по-тежки, поне за някои.
