„Горд съм, че изследване за важността на данните по пътя към еврозоната, бе публикувана като част от дейността на специалност „Икономика“ в катедрата на Стопанския факултет.“
Това обяви доц. Атанас Георгиев по време на първата годишна конференция на Съвета за икономически анализи в първия ден на нейното провеждане. Днес форумът продължава с 12 доклада, един от които е на ключовия лектор – проф. Георги Камбуров от университета в Торонто. Той ще говори за „Професии, растеж на заплатата по време на кариерното развитие и неравенства“.
В рамките на първия ден от конференцията като най-интересен панел бе представен модулът, в който участниците дебатираха върху икономическите ефекти от потенциалното ни членство в еврозоната. Ректорът на Стопанския факултет, водещ панела, попита един от авторите на изследването за важността на данните по пътя към еврозоната – доц. Мариела Ненова – какви са според нея икономическите ефекти.
Преди Ненова по темата говори основният двигател за създаването на Съвета за икономически анализи – Атанас Пеканов.
Изследователката започна изложението си с уточнението, че на 1 юли ще отбележим 26 години от въвеждането на валутния борд в България.
„Това е изненада вероятно и за хората, въвели Борда през 1997 година“, обърна внимание Ненова и добави, че с него реално сме станали в голяма степен членове на еврозоната, защото и компаниите, и банките, и правителството – всички е трябвало да трупат сериозни резерви.
„Валутният борд може да се разглежда като някакво скъпо удоволствие, защото съотношението между резервите на Централната ни банка в чужда валута и БВП бе около 50 процента“, отчете Ненова. Според нея, когато влезем в еврозоната, няма да се случи нищо притеснително – няма да има шок върху икономиката.
Причината – всички резерви, с които трябва да разполагаме според споразумението за валутния борд, ние ще можем да освободим и да инвестираме в икономиката. Това означава, че тези резерви ще могат да бъдат използвани като важен инструмент в политиката на БНБ. В момента те са около 10% спрямо депозитите и ще станат около 1 процент. Така банките ще имат на свое разположение един сериозен ресурс, който в момента само съхраняват.
Ето защо според Ненова цената, която трябва да платим, за да влезем в еврозоната, е много по-ниска от тази, която плащаме, за да останем във валутния борд.
„Наясно съм, че има дискусия по въпроса дали това вливане на ликвидност в икономиката, в резултат от освобождаването на резервите на валутния борд, няма да провокира инфлация, но ние имаме най-ниския БВП в ЕС и това трябва да се навакса. В същото време данните сочат, че прибалтийските републики, които влизат в еврозоната след глобалната криза, се справят доста добре по отношение на настигането на останалите страни в ЕС в сравнение с България – те го правят два пъти по-бързо. Ето защо очаквам, че по отношение на наваксването, влизането в еврозоната ще ускори този процес у нас“, подчерта Ненова.
След това тя застъпи тезата, че е възможно монетарната политика на Европейската централна банка да не е адекватна спрямо условията в България. И разясни – ако правителството прецени, че има риск ние да имаме много по-хлабава монетарна политика, отколкото трябва, то ние имаме инструмент да се справим. И за да бъде по-конкретна, Ненова препоръча ревизиране на фискалната политика.
