Идеята на финансовия министър Асен Василев заплатите да се плащат само по банков път, за да се изсветли икономиката, е напълно неработеща. Работодателите ще превеждат през банка само „официалната“ част, която така или иначе отчитат пред НАП и НОИ и върху която удържат осигуровки и данък на физическите лица. Проблемът обаче винаги е бил останалата, „неофициалната“ част, която пак ще се плаща на ръка, пак без данъци и осигуровки и пак ще е в сивата икономика.
Предложението да се сложи край на явлението „заплата в плик” изглежда толкова познато и безобидно. Чухме дори, че масово на сервитьорите се давали пари на ръка всеки ден или седмично. От НАП пък сметнаха, че годишната щета за бюджета от заплатите „на ръка” е над 300 млн. лева. Преди десетилетие тази сума е била над 400 млн. лв., като през последните години се е стопила с около 100 млн. вследствие на предприетите от приходната агенция мерки. Най-рисковите сектори, в които е практика да се изплаща част или цялото възнаграждение „под масата“, са в търговията на едро и дребно, строителството, хотелиерството и ресторантьорство.
До тук с едната страна на пострадалите – хазната.
Най-губещи от недекларирания доход обаче остават служителите, които се осигуряват на по-нисък от реалния размер на заплатата си и по този начин се лишават от редица осигурителни права. Ако работник реално получава 1500 лв., но работодателят му го осигурява на минималната работна заплата, загубата за работника в следващите 30 години е близо 110 хил. лева. В тази сума влизат пенсията, обезщетенията за майчинство и безработица и други социални придобивки, от които частично ще се лиши човек. Освен това той губи възможност да се възползва от пълния размер на по-високите данъчни облекчения за деца, тъй като те се изчисляват върху заплатата, на която се осигурява.
Да, но 30-40 процента от българите получават пари в плик. Това вече е наука. Цифрата съобщи доц. д-р Люба Спасова от Института по философия и социология при Българската академия на науките, която отчете резултатите от научно-изследователски проект на тема „Факторна детерминираност на „икономиката в сянка“ в представите на българското общество“.
Според доц. Спасова разпространеното мнение е, че работодателят инициира този процес с цел спестяване на данъци. Само че това се подкрепя и от работника. Също разпространено мнение е, че и за двете страни така е по-добре. Някои от хората обаче са споделили за случаи, когато приемат този варианти и под натиск от страна на работодателя.
Забелязва се, че над 90 процента от младите са склонни да се включат в сенчести икономически практики, което е най-обезпокоителното. Преодоляването им ще отнеме доста време.
На първо място е необходимо да се променят културата и нагласите. Освен това трябва да се работи и върху намаляването на недоверието към държавата и институциите.
Така че вместо да се нахвърляме веднага като лешояди върху една привидно мъртва идея на министър Василев, е по-добре да я приемем като нагласа, като първа стъпка по дългия път на изсветляването на икономиката.
Между другото, трябва да се дебне и на входа, защото тези пари в плик са дошли отнякъде – от други пликове, пълни със скрити от държавата пари.
