Любомир Каримански – финансист и председател на Бюджетната комисия в 46-ото и 47-ото НС, пред „БАНКЕРЪ“ – част II
Г-н Каримански, продължаваме с 3-годишната прогноза – в нея описани ли са „дивидентните“ взаимоотношения между държава и собствени дружества?
– Не. То не е и задължително.
Тоест – това е мярка, която се отнася само за 2023 година?
– Ето това е проблемът на тази прогноза. Че имаме еднократни приходи. А не стабилни приходи за времето на цялата прогноза.
Капиталовите разходи са намалени от 10 на 8 млрд. лв. и това не е особено сериозно орязване. А анализатори смятат, че и 5 млрд. няма да бъдат оползотворени.
– Тук по-скоро имаме съвпадение на края на едни програми и началото на нови. Плюс ПВУ. За всички, които искат да реализират проектите си, ще е лош знак да им се каже, че капиталовите разходи се намаляват и в същото време се затваря програмния период. Това означава, че доста от средствата по тези програми няма да бъдат инвестирани. Това е опасно. Затова разбирам защо министър Василев не е предприел хода за драстично намаление на капиталовите разходи, както първоначално беше решил – да останат 5 милиарда.
Вижте втората част от разговора с Любомир Каримански:
Споменахте голямата зъбчатка, която задвижва всички икономически процеси – икономическият растеж, свързан пряко с капиталовите разходи. Заложеният растеж 1.8% от БВП не е впечатляващ като стойност, предвид нужните за догонването поне 4 процента. Много институции и икономисти обаче смятат, че и той е трудно постижим. Така ли е?
– Нека видим какво казват международните институции – ЕК, МВФ, Световна банка. Те прогнозираха 1.5%, а БНБ 1 процент. Там, където има концентрация на професионализъм, не са убедени в тези 1.8 процента. А и как да бъде толкова, като имаме три пъти по-нисък внос и пет пъти по-малък износ? Скандалите в „сглобката“ също влияят много на инвеститорите. Те все още мислят, че това управление не е достатъчно утвърдено, че и да бъде стабилно. Ако погледнем и дълга, през 2021 г. той е бил доста по-нисък, а за 2025 г. отива на 29% от БВП. Това създава също представа за неустойчивост и неубедителност на политиките, които се реализират в тази икономика.
Не се ли преувеличава темата за външния дълг – съществува правило, че най-нисък дълг имат най-бедните държави и обратно, най-високи дългове имат най-високите икономики?
– Да, но както виждаме високите икономики влизат в рецесия. Да допуснем, че България има висок дълг. Но за какво се употребяват тези заеми – даваме ги в социалната сфера или ги инвестираме в икономиката? Ние и без заеми имаме излишък в капиталовите програми. Не е ясно и дали България има толкова човешки потенциал, за да реализира всички средства по ПВУ в последните три години на програмата.
Да доближим и инфлацията. Асен Василев заявява, че според бюджетните прогнози България ще има ръст на доходите два пъти по висок от нивата на инфлацията. Не е ли това добра новина за всички нас?
– До този момент не наблюдаваме такова нещо. За да се движат заплатите по този начин трябва да имаме икономически растеж или инвестиции, които да обосновават този ръст. Тъй като частният сектор е определящ за средната работна заплата, трябва да се запитаме колко инвестиции са привлечени в държавата за последните две години, каква производителност на труда и каква добавена стойност са донесли те? Картинката не е никак приятна. Особено в сравнение с Румъния и Сърбия. Румъния вече е близо 10 пъти над нас, а Сърбия – поне 3 пъти.
Като човек с висок опит и експертиза в бюджетирането, какви реформаторски идеи бихте предложили за Бюджет 2024, чието изготвяне практически вече трябва да започне?
– Една от реформаторските идеи, макар някои да смятат, че е извън икономическия контекст, е как ще осъществим процесите на трансформация в правната система, така че устойчивостта на бизнеса да бъде гарантирана. Освен това, бизнесът се интересува и от данъчните стимули, които му се предлагат, за да инвестира. Радвам се, че финансовият министър вече смята, че е щастлив от дефицита за 2023 г., но е нещастен от абсорбирането на капиталовите разходи, защото така икономиката не се развива. Това е нужно да се направи чрез политики в актуализираната бюджетна прогноза 2023-2025 година.
Г-н Каримански, вие бяхте номиниран за гуверньор на БНБ. До днес националната банка все още се ръководи от управител с изтекъл мандат, но новият избор вече е неизбежен. Смятате ли, че досегашният ръководител на БНБ отговаря на изискванията на актуалната ситуация, за да получи нов мандат и да преведе страната в еврозоната, както настоява ГЕРБ-СДС?
– Загубихме много време, последните служебни и редовни кабинети не направиха почти нищо по въпроса за влизането в еврозоната. Сега не можем да си заровим главата в пясъка и да кажем, че не съществува такова нещо, като събиране на подписи срещу еврото. Според мен активната роля не бива да се прехвърля само в БНБ, а трябва да се поеме от управляващите. В Хърватия процесът завърши успешно, защото техните институции – МФ и Централната банка, работеха в пълен синхрон. Именно затова е нужна активна и адекватна кампания, насочена към всяка възрастова група поотделно. Много важно е да има адаптивност към всеки регион на страната, защото Северна България няма нищо общо като развитие с Южна България. Димитър Радев има достатъчно международен опит и контакти, които са най-важното в момента. Но БНБ не е институцията, която трябва да прави разяснителната кампания в полза на еврото. Топката е в зоната на правителството. Има и други стойностни финансисти, които да поемат БНБ. Спряга се името на Симеон Дянков, който има международен престиж и контакти. Говори се и за друг силен кандидат – Диана Митева. На мен ми се иска поста управител на БНБ да бъде поверен след широк дебат между парламента и професионалната общност.
С две думи – допада ли ви нестандартната идея за паралелно въвеждане на еврото у нас?
– Отиваме към нещо екзотично, което ще отнеме и повече време, и повече средства. Привикването към еврото може да стане по много прост и лесен начин, който предлагам вече от година – като масово се слагат цени на стоките и в левове, и в евро, но се разплащаме в лева. Информативно и за привикване.
