Паричните стратези на блока на еврото подготвиха почвата за най-болезнения удар от политиката им от създаването на единната парична единица. Комбинацията от по-високи лихвени проценти и връщане към по-стриктна дисциплина на правителствените разходи заплашва да задуши подема и да повиши риска от нежелана рецесия. Натрупващите се последствия от поскъпването на кредитите, започнало през миналата година, ще отнемат 3.8% от БВП на еврозоната през 2024-а, сочат анализи на икономисти на агенция „Блумбърг“, основани на техния SHOK модел. В зависимост от цените на енергията, отмяната на мерките за подкрепа могат да качат това съотношение до 5 процента.
Този двоен удар върху растежа се дължи на стратегията на затягане на паричната дисциплина от Европейската централна банка, която качи лихвите с 425 базови пункта, успоредно с предстоящото връщане към фискална дисциплина, подкрепяно от Германия. Което рискува да хвърли блока на еврото в рецесия.
„Опасността е, че досегашната икономическа стабилност подхранва самодоволство, а паричното затягане дава ефект със закъснение и идва с гръм и трясък“, посочва икономическият екип на „Блумбърг“. Експертите допълват, че „когато това се случи, правителствата ще бъдат в слаба позиция да стабилизират активността“.
Паричните стратези на Федералния резерв прогнозират циклично забавяне на икономическия растеж отвъд Атлантика без рецесия. Докато за еврозоната, според изчисленията на икономистите, подобна перспектива става все по-малко вероятна. Въздействието на сегашния цикъл на затягане на паричната дисциплина може да е по-силно от това преди глобалната финансова криза и да съперничи на разпада, предизвикан от кризата на държавния дълг преди десет години.
Дали икономиката на блока на еврото е достатъчнио силна, за да устои на подобен срив без нанасяща поражения рецесия, е главоблъсканица за ЕЦБ и финансовите министри на общността.
Търговията на пазарите на опции предполага, че паричните стратези ще започнат да свалят бързо лихвите, но официалните послания на европейските централни банкери са за по-дълъг период на по-високи кредитни разходи. Перспективата пред икономиката, притисната между спазъм и оттегляне на правителствената помощ, е сериозна дилема в хода на усилията на официалните власти да преборят инфлацията.
След като изтърпя маса критики, че е закъсняла да започне да затяга паричната дисциплина, ЕЦБ отново е в полезрението на политиците заради икономическите лишения, причинени от лихвените увеличения. Еврозоната успя да избегне рецесия през зимата и впоследствие отчете подем през второто тримесечие, макар и с неравномерни постижения, защото Германия е в стагнация, а Италия – в икономически спад. И, по оценка на шефката на ЕЦБ – Кристин Лагард, краткосрочната икономическа перспектива на общността „се е влошила“.
През януари 2024-а се навършват 18 месеца от първото повишение на лихвените проценти на еврозоната и това ще е моментът (според икономическата логика) на най-силно влияние от този ръст. През същия месец ще приключи и четиригодишния период на отмяна на фискалните правила, ограничаващи дълга и дефицитите, която целеше да подпомогне стопанствата да преодолеят шоковете от пандемията и енергийната криза.
Преговорите за новата рамка все още продължават и резултатът най-малкото ще е някакъв тип лимит.
През юли финансовите министри от блока на еврото постигнаха съгласие, че „е необходима постепенна и реалистична фискална консолидация“. Икономисти от институт „Брюгел“ пък вече се притесняват от предстоящия 12-месечен период, в който ще се достигне максималния ефект от затягането и на паричната и на фискалната политика.
Ключовият момент от дебата е до каква степен правилата ще са достатъчно гъвкави, за да позволят на правителствата да се адаптират в периодите на икономически лишения. Той съживява рязкото разделение между държавите от Северна и Южна Европа: ръководената от Германия група на ястребите, изискващи автоматични лимити и останалите страни членки под водачеството на Франция, настояващи за гъвкав подход.
Дори без промяна на режима на Европейския съюз, огромните дългови равнища, натрупани от пандемичната епоха на КОВИД-19, успоредно с по-високите цени на кредитите и засиления пазарен контрол, означават по-малко пространство за маневри.
Ако икономическият спад се сбъдне, ЕЦБ ще се превърне в мишена на политически нападки, най-малкото като прелюдия преди изборите за Европейски парламент през юни 2024-а. Централната банка по правило е независима, но атаките срещу политиката й не са желателни. И затрудняват продължаването на възходящия лихвен цикъл.
Картината се помрачава от неизвестността за начина, по който повишенията на лихвените проценти ще повлияят на широката икономика. Нещо повече, натискът на по-високите лихвени равнища ще се засилва, защото компаниите продължават да се борят с ред негативни фактори, между които по-високи разходи за енергия, проблеми в сектора на недвижимите имоти и свито потребление след скока на инфлацията.
