Италианското правителството отстъпи от плановете си да облага свръхпечалбите на банките в заявения „бомбастичен“ размер и обеща да въведе лимит, за да ограничи негативното му въздействие върху мнозинството местни кредитори. Това се случи след турбулентната борсова сесия на 8 август, заличила 9.5 млрд. евро от пазарната капитализация на банковите играчи. Коригираната идея на финансовото министерство е налогът да не надвишава 0.1% от стойността на банковите активи и банките, които вече са повишили лихвените проценти по депозитите на клиентите „няма да усетят значителен натиск в резултат на норматива“.
Банковите акции тръгнаха надолу още в началото на търговията в Милано на 8 август след изненадващото изявление на вице-премиера Матео Салвини в късните вечерни часове на предишния ден за 40% данък върху допълнителните печалби на кредиторите. Финансовият министър Джанкарло Джорджети и екипът му пък са прекарали целия вторник в усърдна работа по детайлите на мярката, опитвайки се да смекчат ефекта от изявата на Салвини, твърдят запознати с въпроса лица.
Вице-премиерът на практика възропта срещу банковите „свръхпечалби“, реализирани в резултат на увеличените лихвени проценти на Европейската централна банка – типичен популистки ход за лидера на партия „Лига“, която е ключов член на коалицията на Джорджа Мелони. Салвини е направил изявлението си на пресконференция, на която Джорджети не е присъствал – доста необичаен акт предвид пояснението на вице-премиера, че именно финансовият министър и екипът му ще изработят техническите подробности. Мелони също не е участвала в срещата с пресата, нито пък е коментирала налога, който нейната партия „Братя на Италия“ пламенно защитава.
Акциите на италианските банки компенсираха част от загубеното на 8 август в сутрешните часове на 9 август, като книжата на „Уникредит“ поскъпнаха с 2.3%, а на „Интеза Санпаоло“ – с 2 процента. Банковият индекс FTSE Italia All-Share Banks се повиши с 2.2%, но все още е с почти 5% по-нисък на седмична база.
Положителната пазарна реакция се дължи на бързаата намеса на финансовото ведомство, което се опита незабавно да тушира опасенията на инвеститорите.
Първо то изпратило официално изявление, в което е обяснило, че данъкът ще е върху разликата между чистите приходи през 2022-а и 2021-а, която надвишава 5% или между 2023-а и 2021-а, надхвърляща 10 процента. Първоначалната заявка беше тези коефициенти да са съответно 3 и 6 процента.
По-късно се появило още едно съобщение от министерството с уточнението за 0.1-процентния таван. Правителството не е посочило мярката, която ще използва за лимита, но ако той се базира на размера на глобалните активи на банките, като „Уникредит“ и „Интеза Санпаоло“, налогът ще вкара в бюджета малко под 1 млрд. евро, а ако се отнася само за италианските – няколко стотин милиона евро.
Изявлението на Салвини целеше да успокои обществеността, че допълният кеш ще се използва за финансовото подпомагане на семействата, пострадали сериозно от поскъпването на живота, включително чрез орязване на данъците и в подкрепа на ипотечните заеми на длъжниците с първо жилище. Нормативът обаче ще трябва да се гласува от парламента, където може да претърпи допълнителни промени. Той може да бъде атакуван и в съда, както се случи в Испания, въвела подобни мерки.
По оценка на икономисти, таванът на „общите банкови активи“ редуцира значително въздействието на налога, като натискът върху коефициента на капиталова адекватност на първичния капитал – ключова мярка за финансовата сила на институциите, ще намалее наполовина спрямо сценария без лимит.
