Дясното правителство на Италия стресна пазарите с неочакван данък на допълнителните печалби на банките. Това понижи пазарните котировки на водещите местни кредитори в началото на борсовата търговия в Милано на 8 август, заличавайки 9.5 млрд. евро от общата им пазарна капитализация. Акциите на италианските банки са с най-слаби резултати сред книжата на европейски играчи, повличайки надолу широкия европейски индекс Stoxx Europe 600. Акциите на „Уникредит“ загубиха 6.7% от пазарната си оценка, а тези на „Интеза Санпаоло – около 8.6 процента. Базовият италиански борсов индекс FTSE MIB беше поевтинял с 2.1% в 9.23 ч италианско време. Книжата на финансовите институции имат над 30% дял от италианския борсов пазар, което го прави силно уязвим на новия налог.
Хвърляйки вината върху поредицата от лихвени повишения на Европейската централна банка, правителството на премиера Джорджа Мелони одобри на вечерно съвещание на 7 август изненадващия налог. Той ще източи „40% от многомилиардните допълнителни банкови печалби“ за 2023-а, за да финансира данъчните редукции и да подкрепи ипотечните заеми на длъжниците с първо жилище, обяснил на репортерите вице-премиерът Матео Салвини. Ден по-късно, на 8 август, другият заместник на Мелони – Антонио Таяни – порица европейските централни банкери. Той коментира за италианския „Кориере дела сера“, че „колегите му твърдят от месеци, че ЕЦБ прави грешка като качва лихвите и това е неизбежната последица“.
Мярката на Рим е взета малко след като италианските кредитни институции обявиха „железен“ набор от приходи, а „Интеза“ и „Уникредит“ повишиха годишните си целеви параметри за второ поредно тримесечие благодарение на бързото затягане на паричната политика на еврозоната. Чистата печалба на „Уникредит“, например, е скочила с 42% през първото полугодие.
Подобна е конфигурацията и в целия банков сектор на Европа. Кредиторите, особено онези, преминали успешно поредните стрес-тестове, обявяват вълна от сделки за обратно изкупуване на акции, за да се възползват от по-високите лихвени проценти. Което поражда обществено недоволство, защото контрастира рязко с повишаването на издръжката на живота.
По оценка на анализатори на „Ситибанк“, новият данък ще отнеме 19% от банковите приходи. Експертите допълват, че „този налог е негативен по същество за банките предвид влиянието му върху капитала и печалбите, както и върху цената на банковите акции“.
Техни колеги очакват допълнителното данъчно облагане на „свръхпечалбите“ да ореже около 10% от нетната печалба на италианските кредитори за 2023-а, от което в държавния бюджет трябва да влязат грубо 2 млрд. евро, съобщава агенция ANSA. Чистите приходи на местните банки през първото полугодие са нараснали със средно 36% и съществува реален риск този допълнителен налог да продължи да се начислява и след края на тази година.
Италианският „Месаджеро“ пък пише на 8 август, че правителството ще избира между две опции. То или ще обложи с 40% разликата между чистите банкови приходи през 2022-а и 2021-а, надхвърляща 3%, или разликата в чистите доходи между 2023-а и 2021-а, надвишаваща 6 процента. Според репортерите на „Месаджеро“, кабинетът на Мелони ще избере по-високата сума, а данъкът не трябва да е по-висок от 25% от размера на акционерния банков капитал.
И други държави от Стария континент не са чужди на идеята за допълнително облагане на банките.
Във Великобритания срещу кредитните институции валят обвинения за „печелбарство“, защото растящите лихвени проценти увеличават кредитните им ставки по-бързо отколкото депозитните. През юли финансовият регулатор на Острова прикани банките да ускорят достъпа до най-изгодните лихви по спестяванията. Някои опозиционни политици пък лансират идеята за допълнителни налози в условията на повишаване на разходите за издръжката на живота.
Испания първа заяви намерения за временен данък върху банковите постъпления през миналата година, за да набере средства да компенсира кризата с влошаващата се издръжка на живота.
Подобни мерки обсъждат и някои балтийски държави. Литовските законодатели одобриха през май временен налог върху допълнителните печалби на банките, който трябва да финансира разходите за отбрана. Естония планира да повиши данъчното равнище за кредиторите от 14% на 18% като част от поредицата от данъчни мерки за свиване на бюджетния дефицит. Латвия вероятно също ще последва съседките си от региона.
