Български специалист ще проучва влиянието на активното топене на ледниците върху рибните популации във фиордите на Югозападна Гренландия.
Това е доц. д-р Тихомир Стефанов от Националния природонаучен музей при Българската академия на науките. Той прави изследването си в екип с учени от Дания, Норвегия и Великобритания. Аарктическата му експедиция вече е започнала (на 14 август) и ще приключи на 31 август, съобщават от Националния природонаучен музей, цитирани от БТА.
От екипа на музея уточняват, че това е първата арктическа експедиция, в която участва представител на Националния природонаучен музей.
Базата на експедицията е в малкото градче Какорток, като по-голямата част от теренната работа ще бъде извършена на два отделни фиорда, където ще бъдат построени временни палаткови лагери.
На терен учените ще проучат два фиорда – със и без вток на глетчерни води. С помощта на акустична телеметрия ще бъдат изследвани основно различните миграционни стратегии на арктическия сивен.
Учените ще проверят дали ще им се потвърди хипотезата, че арктическите сивени във фиордите на Гренландия с приток от ледников отток ще имат различно миграционно поведение и хранителни навици от сивените, обитаващи подобни фиорди без вток на глетчерни води.
Учените отбелязват, че арктическите водни екосистеми са особено уязвими и застрашени от антропогенното влияние и климатичните промени. Поради това е важно да се събере базова информация за тях в целия арктически регион, както и да се документира и определи потенциалното значение на наблюдаваните екологични промени в тези части от планетата. Сладководните екосистеми често са малки, относително затворени и ограничени и по този начин предоставят добра възможност за документиране на настъпващите екологични промени.
Изследователите добавят, че в рамките на тези екосистеми арктическият сивен често е единственият вид риба, който се среща в тях и като топ хищник може да предостави ценна информация за състоянието и функционирането на арктическите водни екосистеми.
Промените в околната среда влияят върху миграцията на отделните видове риби и могат да попречат или да нарушат способността на даден вид да мигрира. И в двата случая промените в околната среда биха могли да доведат до намаляване или пълна загуба на възможността за миграция, но това е съвсем слабо проучено в наши дни.
Климатичните промени са най-силно изразени в арктическите и субарктическите райони, където повишаването на температурата и валежите надвишава средните глобални стойности.
Това води до удължаване на годишния период на растеж на рибите и може да се очаква, че
промените в миграционното им поведение ще бъдат най-видими в тези райони.
За да събере повече информация за това, екипът на експедицията ще използва акустична телеметрия и различни техники за събиране на физиологични и генетични проби в границите на две съседни системи от фиорди в Югозападна Гренландия – едната е с приток от ледников отток, а другата – без такъв. Това ще спомогне за количествено определяне на вариациите в миграционните тактики и в степента на използване на морските местообитания от анадромните популации на арктическия сивен, казват от Националния природонаучен музей при Българската академия на науките.
Венемира Мачева
