Днес, 7 септември, в парламентарната комисия по култура и медии депутатите обсъждат промените в Закона за авторското право и сродните му права. Преди заседанието от „Филмаутор“ разпространи отворено писмо, в което предупреди, че промените са в разрез с европейската практика.
„Филмаутор“ е организацията за колективно управление на правата в аудиовизията, която представлява над 1500 български режисьори, сценаристи, оператори и продуценти на филми, както и повече от 180 000 правоносители от цял свят.
В писмото, което е адресирано и до министъра на културата Кръстю Кръстев и до парламентарната комисия по култура и медии, от „Филмаутор“ споделят, че са изключително изненадани от предлаганите промени. Според тях те доказват: „липсата на воля от страна на държавата за провеждане на политика в подкрепа развитието на българската култура и творческите процеси у нас и е проява на пълно неразбиране и за последствията от предложените промени за творците. Министерството на културата и Дирекция „Авторско право и сродни права“ не са защитили интереса на правоносителите и на практика предлага проект, който ги ощетява и засилва съществуващия дисбаланс в отношенията.
Макар законопроектът да има за цел да възприеме двете директиви 2019/789 и 2019/790, той всъщност пренебрегва ключови инструменти, предоставени на държавите-членки за изграждане на балансирана среда за създаване и ползване на културни продукти„.
След това от „Филмаутор“ припомнят, че законопроектът се е подготвял в Министерството на културата в продължение на 3 години, но през това време не е проведено проучване как отделните национални законодателства са възприели директивите. В резултат на това предлаганите решения са напълно в разрез с практиките на останалите, вече 24 страни, приключили процеса по транспониране.
Ето защо от „Филмаутор“ поставят въпроса защо предлаганите у нас конструкции на отношенията между творци и ползватели са различни от тези в другите европейски държави?
От организацията обръщат внимание, че не са отчетени десетки становища на национални и международни обединения на творци, изпращани до Министерството на културата.
Тя е убедена, че ако се приеме внесеният проект, България ще продължи да бъде единствената страна в ЕС, в която филмите се препредават без възнаграждения за техните автори и продуценти. Този проблем ще се разшири и пренесе и върху програмите, разпространявани чрез пряко въвеждане – т.е единствено в пакетите на кабелните и сателитни оператори. Телевизиите и мрежите спекулират, че се иска двойно плащане за авторите. Това не е така, защото всеки има своя приход от ползването на един и същ филм. Режимът за препредаване и пряко въвеждане на програми трябва да е еднакъв и в двата случая да има задължително колективно управление за операторите.
Макар да е провъзгласено правото на справедливо възнаграждение за творците, няма никакви гаранции за неговото прилагане – без да се въведе задължително, неотменимо и непрехвърлимо право на възнаграждение на автора, платимо от ползвател и управлявано по колективен път, чл.19 от ЗАПСП ще остане само пожелания, предупреждават от „Филмаутор“.
От сдружението алармират, че промените в Закона не предвиждат възможност за колективно договаряне между автори и ползватели. Много от текстовете, които би следвало да предоставят на авторите правомощия, са пренесени тенденциозно, в ущърб на авторите и реално обезсмислят добрите принципи на европейската директива.
От организацията поставят въпроса защо не се отстраняват натрупани с години дефицити в действащата правна уредба, при все че попадат в полето на въвежданите директиви и при условие, че вносителите на законопроекта са добре запознати с текущите проблеми и с възможните решения. От „Филмаутор“ смятат, че именно нежеланието пречките да бъдат преодолени, навежда на идеята, че е преследван някакъв специфичен резултат.
По-нататък от сдружението отчитат, че е прозрачен подходът, избран от страна на Министерството на културата да брани ползвателите (тези, чийто бизнес се състои в предлагане именно на авторско съдържание) от правоносителите, като предлага неефективни и вътрешно-противоречиви правила, които водят до липса на правна сигурност на целия пазар – основна цел, поставена от директивите.
„Филмаутор“ обръща внимание, че отдавна в Европа на авторските права и възнаграждения се гледа като на инструмент за провеждане на културна политика – инвестиция, чиято възвръщаемост носи полза за всички по веригата създаване-предоставяне-ползване на творчески продукти. Според него обаче тази концепция среща съпротива не само у корпоративните структури, които би следвало да са задължени да плащат на творците, но и у Министерство на културата, което би трябвало да осигурява баланс на интересите.
Накрая от „Филмаутор“ завършват писмото си, отчитайки, че директива 2019/789 и 2019/790 предоставят исторически шанс на държавите-членки на ЕС да отключат потенциала на националните културни индустрии и да допринесат за изграждане на идентичност, духовно обогатяване и икономически растеж. Внесените законодателни промени според „Филмаутор“ обаче не осигурява нищо от това. Ето защо те настояват в Закона за авторското право и сродните му права да бъдат въведени функциониращи правила в защита на творците и в съответствие с европейската практика.
