„Повече от 15 години се опитваме да привлечем вниманието на политическите сили върху необходимостта общините да разполагат с повече собствени средства, с които бързо и по-евтино да могат да решават проблемите от местно значение. Това означава общините да имат повече приходи, които остават пряко в техните бюджети, а не се получават като субсидии от държавата“. Така изпълнителният директор на Национално сдружение на общините в България (НСОРБ) Силвия Георгиева коментира крехкия напредък по темата за финансовата децентрализация на общините.
„От всеки 100 лева, събрани от българските граждани, само 4 лева остават директно в общинския бюджет“, отбеляза Георгиева.
Изненадата този път дойде след срещата, проведена преди дни, между премиера Николай Денков и представители на сдружението. На нея стана ясно, че има политическо съгласие да се предприемат реални стъпки към по-голяма самостоятелност на местните власти. Трябва обаче да се намери устойчив подход, за да не бъде ощетена нито една община.
Икономистът и финансист Румен Гълъбинов пък предупреди, че „ако натискът от страна на общинските бюджети се материализира и има някаква актуализация на Бюджет 2023, тогава би могло да съществува известен риск за излизане извън бюджетен дефицит от 3 процента. Въпрос на умение е в бюджета за следващата година да се запази балансът и да се намерят компенсиращите механизми за добавените нови разходи”, изтъкна той.
Междувременно министърът на финансите издаде Указания за подготовката и представянето на проектобюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет за 2024 г. и на актуализираните им бюджетни прогнози за 2025-та и 2026 година.
Кметовете на общините следва да представят в посочените в документа срокове актуализирани бюджетни прогнози за периода 2024-2026-та в частта за местните дейности, справка за прогнозния размер на показателите за поети ангажименти и за задължения за разходи за 2023 и 2024 г., формуляри за финансиране на капиталови разходи за обекти на техническата/социалната инфраструктура и справка за прогнозата на общинския дълг и разходите за лихви по него за времето 2024-2026 година.
Освен това, в контекста на подготовката на страната за членство в еврозоната и във връзка с изпълнението на Националния план за въвеждане на единната европейска валута, първостепенните разпоредители с бюджетни средства следва да предвидят и разходи за изпълнението на мерките, които са от тяхната компетентност при подготовката за въвеждане на еврото.
Разработването и реализирането на тези мерки по възможност трябва да се ограничи в рамките на утвърдените разходни тавани за периода 2024-2026 г. и при използването на експертния капацитет на съответните административни звена и структури.
Прогнозите следва да се разработват в съответствие с определените в Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030 политики за развитие във всички сектори на държавното управление, пише още в указанията.
В този начален етап от подготовката на държавния бюджет за догодина се дават сигнали и за някои намерения.
Например финансовият министър Асен Василев ще предложи бизнесът да плаща само първите два дни от отпуска по болест на работниците, а не три дни, както е в момента. „Сега първите три дни се покриват от работодателя в размер 70% от дневното брутно възнаграждение, а условието е да са плащани социалноосигурителни вноски за предходните 18 месеца. След третия ден стават 80% и се поема от държавата“, припомни министърът.
До края на тази година Националната агенция за приходите ще има готовност да събира информация за доходите на българите, което да позволи диференциране на социалната подкрепа. По този начин ще се сложи край на помощите на калпак.
„От септември тази информация започна да се събира, започнаха да се интегрират системите и очакваме в края на 2023 г. да имаме пълния набор от данни, което ще позволи по-диференциран подход при формиране на бюджета на ДОО от 2024 г.“, каза Василев.
Депутатът Мартин Димитров увери, че догодина няма да има повишение на данъците. Предвижда се също така намаляване на административната тежест за бизнеса.
„Защото от малкия бизнес основно очакваме да дойде икономическия растеж и тези хора не трябва да бъдат товарени с допълнителни разходи. И да, трябва да има борба със сивата икономика, но не за сметка на повече административен натиск“, обясни Димитров.
