„Че съм умен – умен съм, но защо съм толкова красив?! Сигурно, защото съм скромен, а скромността краси човека“. Астрид Линдгрен, „Карлсон, който живее на покрива“
Тази мисъл отразява идеално поведението на хората от „сглобката“ – тези, които живеят на управленския покрив на България. Щедростта на самооценките им за стоте дни на правителството достига нива, които ни карат да се замислим дали са просто талантливи „преувеличители“ или наистина си вярват.
Известно е, че първите сто дни на всяко управление са условен стандарт, който казва и малко, и много. Прието е през този период правителството да се радва на търпимост, за да има възможност да организира и структурира плановете си за работа.
Кабинетът „Денков“ не получи тези сто дни на спокойствие
– не само заради връхлитащите ни проблеми и кризи, а най-вече заради начина, по който бе сглобен. На всичко отгоре, изтеклият запис от среднощното заседание на ПП показа „двойното дъно“ на схемата и реалните мотиви на участниците в „некоалицията“.
При кабинета „Денков“ и управляващото мнозинство („сглобката“) наблюдаваме уникална ситуация – управлението има не една, а две програми. Първата е официална – управленската програма на кабинета и законодателната програма на управляващото мнозинство. Втората, неявна програма включва политико-властови цели, подробно изразени във въпросния злополучен запис.
Общата преценка за реалните резултати след изтичането на първите сто дни на управлението сочи няколко извода. Първо, официалната програма се изпълнява с ниска степен на ефективност (в количествено и качествено отношение) и противоречиво. Второ, неявната програма се преследва енергично и безкомпромисно, най-вече по отношение на овладяването на кадровите лостове във властта. Трето, редица действия за постигане на целите от неявната програма противоречат на целите от официалната програма, подменят ги или направо ги осуетяват.
Доказателства за такава оценка дават минималният напредък
и спадащата степен на вероятност за изпълнение на формулираните в официалната програма на правителството приоритети, като най-ясно това личи при първите три от тях: присъединяване на България към Шенгенското пространство до края на 2023 г., овладяване на инфлацията и изпълнение на реформите и проектите от Националния план за възстановяване и устойчивост, а в голяма степен и за присъединяването към еврозоната от 1 януари 2025 година.
В допълнение, има видимо забавяне на изпълнението на обявената за съгласувана законодателна програма на мнозинството (както в първоначалния й вариант, заложен в програмата на правителството, така и с оглед обявените от Кирил Петков 13 законопроекта, които трябва „със сигурност да бъдат приети преди местните избори“).
Ясно личи противоречието между афишираните цели и законодателни задачи, от една страна, и постоянното прокарване на законопроекти и проекти за решения, които обслужват други политически цели и властови амбиции (най-пресният пример е форсирането на законови промени, целящи предсрочно прекратяване на дерогацията за руския петрол).
Въпреки това както премиерът, така и управляващите (най-вече ПП/ДБ)
не пестят суперлативите в самооценката на изминалия период.
Министър-председателят, например, заяви, че правителството е получило „добра оценка от обществото“ – странно твърдение, при положение, че кабинетът се „радва“ на 71% неодобрение и само 14% одобрение. Освен това обществената оценка спада три поредни месеца.
На свой ред партийната страница на ПП във „Фейсбук“ представи бодър рапорт за „15-те успеха на кабинета „Денков“. Единственият проблем е, че тези успехи или са твърде спорни, или не са заслуга на това управление. Ето няколко примера.
Успех първи. „Инфлацията падна до нивата от преди войната“. Но данните на НСИ показват друго: през юли 2023 г. месечната инфлация, измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени, е 1.2% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за юли 2023 г. спрямо юли 2022 г. е 7.8 процента. Припомняме, че чрез този индекс се мери изпълнен ли е критерият ценова стабилност за влизане в еврозоната. В действителност, след началото на дейността на кабинета Денков, се обръща постигнатата от служебните правителства на Гълъб Донев положителна тенденция и инфлацията отново тръгва нагоре. Особено тревожна е динамиката при горивата.
Успех втори. „ЕК прекрати механизма за наблюдение на България“. Това наистина се случи, но най-малко може да бъде отчетено като постижение на кабинета „Денков“ и управляващото мнозинство.
Механизмът за сътрудничество и проверка отпадна
основно благодарение на работата на последното служебно правителство, назначено от президента Румен Радев. В съобщението на Европейската комисия от 15 септември ясно е посочено, че работата по конкретните ангажименти от докладите е приключила през юни 2023 година.
Успех трети. „Бе приет бюджет, който отговаря на изискването за 3% дефицит и в същото време подкрепя доходите“. Бюджетът е приемлив, но само на книга. Още при гласуването му в Народното събрание имаше предупреждения, че приходната част е нереалистична. НАП вече призна съществено изоставане в събирането на косвените данъци. Все по-вероятно е в края на годината в бюджета да се отвори голяма дупка, която да постави големи проблеми при изготвянето на бюджета за 2024 година.
Истината за тези „успехи“ не може да остане скрита
от вниманието на обществото и предизвиква реакция, особено на фона на абсурдното поведение на правителството – низ от лъжи, манипулации, самореклама, непоследователност, насъскване на едни групи срещу други и в редица случаи арогантност. Най-пресният и фрапиращ пример бе квалификацията на премиера Денков за протестиращите земеделски стопани като „терористи“.
Неотдавна правителството на Украйна уволни накуп шестимата заместник-министри на отбраната. За един от тях мотивът бе изнасяне на невярна информация за победи на фронта, или, меко казано, „преувеличаване на успехите“. Ако този стандарт бъде приложен у нас, цялото умно, красиво и скромно правителство ще изхвръкне на улицата.
