Освен че е най-старата банка в света, италианската “Банка Монте дей Паски ди Сиена” е и най-дълго продължилата сапунена опера на италианските финанси. Създадена през 1472-а с основна цел да финансира селскостопанската и търговска дейност в Република Сиена, банката впоследствие разширява бизнеса си на територията на целия Апенински полуостров. И след няколко века се превръща в един от най-едрите за времето си италиански кредитори. Златните години продължават до 2008-а когато поредната подпалена от Съединените щати глобална финансова криза се превръщае в трагедия за “Монте Паски”. Тя затъва в многомилиарди загуби след скъпи и недалновидни сделки, а срещу мениджърите, които ги организират, започват продължителни съдебни процеси. Накрая, през 2017-а, държавата получава контролния пакет от банката срещу солидна финансова инжекция за спасяването й от фалит.
Днес италианското правителство се опитва да пренапише финалната глава като обедини “Монте Паски” с конкурент – сделка, от която би се родил третия по големина кредитор на Ботуша и която, същевременно, би прославила италианския премиер Джорджа Мелони за успешното решение на изглеждащия безкраен поблем, който много нейни предшественици не успяха да приключат. В този план обаче има един голям отсъстващ – потенциалният купувач.
Правителството няма правно основание да принуди който и да било друг пазарен играч да купи държавните 64% в “Монте Паски”. И въпреки че банката изглежда стабилна, скандалното й минало и похарчените от нея 18 млрд. евро свежи средства през последните 15 години я правят трудна за спазаряване.
Кабинетът на Мелони възлага надежди на съперници от същия калибър. Планът за раздържавяване на кредитора би трябвало да остави най-старата банка на глобуса в италиански ръце и същевременно да се вмести в регулациите на Европейския съюз, позволили национализацията при условие “Монте Паски” да бъде приватизирана отново, първоначално с краен срок 2021-а, удължен впоследствие до 2024-а.
В интерес на истината, проблемната банка е в много по-добро финансово състояние отколкото преди няколко години. Стратегията за възстановяването й, оглавена от главния изпълнителен директор Луиджи Ловалио и растящите приходи от кредитиране, идващи от увеличението на лихвените проценти, обещават годишна печалба от над 1 млрд. евро – първата от 2007-а насам. Което е подходяща предпоставка за приватизация.
Като междинна стъпка правителството планира да пусне за продажба по-скромните 15% от “Монте Паски” и търси консултанти за операцията, твърдят добре информирани източници. Което би купило време на Мелони и би показало готовност за спазване на законите на ЕС, като същевременно би направила оставащия дял не чак толкова скъп за преглъщане от потенциален партньор.
Сред италианските банки кръгът от потенциални кандидати, според правителствените виждани, се свива до два основни субекта, готови да се бракосъчетаят с “Монте Паски”. Първият е базираната в Милано “Банко БПМ”, която обаче изпрати официално становище, че не проявява интерес към каквито и да било поглъщания и връзки с предполагаемата “годеница”. Отчасти защото шефовете на миланския кредитор се опасяват, че каквото и да било обвързване с проблемен играч ще свали пазарната оценка на институцията.
Другият кандидат е от Модена – “БПЕР Банка”. Тя не е обявила дали ще се кандидатира за жених защото все още преработва сложното сливане с “Банка Каридже”, което приключи през миналата година. А основният й инвеститор “Унипол групо” неотдавна удвои дела си в “Банка пополаре ди Сондрио”, провокирайки спекулации, че именно този кредитор, а не “Монте Паски”, ще е следващата придобивка.
И за двамата кандидати би било трудно да платят цялата цена за покупката на “Монте Паски” в брой. Алтернативата е размяната на акции, което би превърнало правителството в собственик на компанията купувач. Тази опция обаче не е приемлива за нито един играч, а и фактът, че държавата на практика все още ще има дял в “Монте Паски”, означава нарушаване на законодателната рамка на ЕС.
Преди две години Рим планираше да обедини проблемния кредитор с друга банка, но схемата се превърна в срамно отстъпление за тогавашния премиер Марио Драги след като “Уникредит” се оттегли от преговорите. Чуждестранните банки с едър бизнес в Италия каквито са френските “Креди агрикол” и “БНП Париба”, имат повече кеш и биха могли да предложат поглъщане. Но пък това означава “Монте Паски” да попадне в чужди ръце, което е против националните интереси на Ботуша.
Определенията от Брюксел краен срок за сделка също не помага, защото потенциалните купувачи може да предпочетат да изчакат той да наближи, за да извият ръцете на правителството и да договорят по-благоприятни условия за сделката.
“Монте Паски” бе спасена за първи път през 2009-а след като катастрофална сделка я потопи в хаос в условията на отшумяващата световна финансова криза. През следващото десетилетие тя натрупа загуби за над 20 млрд. евро. А праз 2019-а мениджърите й бяха признати за виновни за заговор с банкери от “Дойче банк” и “Номура холдингс”, който е трябвало да скрие загубите чрез сложни търговски сделки с финансови производни. Тази присъда обаче бяше отменена през миналата година от Апелативния съд с мотив, че няма достатъчно основания за процес. Прокуратурата обжалва.
