Младите българи рядко се ориентират към армията, а причините за това са много – от тежката геополитическа обстановка в момента до не особено атрактивните заплати. Тази тенденция едва ли ще се промени скоро, защото светът няма да стане изведнъж по-спокоен, нито държавата ни много по-богата.
Военният министър Тодор Тагарев обяви в телевизионно интервю в понеделник, 13 октомври, че в българската армия има свободни около 6000 места. Според него причините за това са пандемията, дезинформацията и демографията. Като голям проблем той посочи дезинформационната кампания, в която имало призиви “не отивайте в армията, защото ще ви пратят в Украйна да воювате”.
“Тази кампания все още не е приключила и в нея участваха парламентарно представени политически сили. Те самите носят отговорност, че армията не е окомплектована както трябва”, каза Тагарев.
Какво обаче трябва да се случи, за да може
правителството да привлече младите хора към военна служба?
Самият Тагарев признава, че трудната задача е бъдат намерени подходящите хора, а след това да бъдат обучени и задържани в армията. В предишни изказвания министърът е обвинявал за отлива страни, които не могат икономически и технологично да се конкурират със Запада и налагат интересите си чрез дезинформация и пропаганда в информационното пространство.
След началото на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. интересът към военната служба у нас рязко се сви. В резултат на това тази година имаме с 35% по-малко кандидати за Националния военен университет (във Велико Търново и Шумен) и 45% по-малко курсанти в първи курс. Попълнени бяха
само 22% от общия брой на местата.
В последния доклад пък, който бе приет от парламента в края на май, е констатирано: „Към 31.12.2022 г. текущият некомплект от военнослужещи за Министерство на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия нарастна, като достигна 19.7%. От тях недостигът на офицери е 23.4%, на офицерски кандидати – 6.5%, на сержанти/старшини – 10.9% и на войници/ матроси – 24.2 на сто.“ В доброволния резерв също липсва 13% личен състав.
Със сигурност дезинформацията е причина за отлива, но по-голямият проблем са ниските заплати. Самите военни се оплакват, че заплатите за новобранците – без социалните придобивки, започват от 1000-1200 лева, което едва ли ще привлече огромен брой подготвени кадри. Тази година военните получиха 10% увеличение на възнагражденията, но те са капка в морето. Планираните разходи за отбрана в новия бюджет
възлизат на 2.05% от БВП, или 4. 217 млрд. лева.
Като в бюджета на Министерство на отбраната са заложени 2. 657 млрд. лв., а в централния бюджет по проектите за модернизация – 1. 233 млрд. лева. В документа е записано, че базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на военнослужещите остава 380 лева, над която ще се надгражда. Проблемът е, че тази база е от 2009 г., когато минималната работна заплата беше 360 лева.
На всички ни е ясно, че представата за работата в армията като за апетитна държавна служба, със сигурни заплати, социални придобивки и ранно пенсиониране е окончателно разбита. Това е динамична и отговорна професия, която изисква
много лични качества и непрекъснато обучение.
По тази причина тя трябва да бъде високоплатена, за да привлече правилните хора, а тези, които искат да бъдат чиновници, трябва да се ориентират към други сектори.
Пред управляващите пък стои сложния въпрос как да намерят достатъчно пари, за да направят професията „военен“ престижна. Защото на този етап с ниските заплати, вехтата техника и лошото планиране е непрестижна и неблагодарна в очите на младите хора, когато се ориентират професионално. И стига да ни пробутват тези клишета, че професии като тази са призвание и не трябва да се разчита на високи заплати.
