Европейската комисия удари дъното като размрази част от еврофондовете за Унгария, за да омилостиви Виктор Орбан да не проваля срещата на върха, която започна във вторник, 14 декември, като блокира новата помощ за Украйна.
Комисията показа колко е безпомощна и се поддаде на изнудването на Будапеща, въпреки че само преди броени дни Орбан разпространи банери из цяла Унгария с колаж на председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен и сина на Джордж Сорос – Алекс, с надпис
„Не танцувайте на тяхната музика“!
Едновременно с това, Полша също ще получи част от замразените си европейски милиарди, само защото новият премиер е Доналд Туск – бивш председател на Съвета на ЕС и любимец на Брюксел.
Двойните стандарти не са нещо ново за еврочиновниците. Само да си спомним какво беше отношението към италианския премиер Джорджа Мелони, като спечели изборите. Брюксел трудно преживя оттеглянето на предшественика й Марио Драги, който е опитен европейски политик и бивш шеф на ЕЦБ, с когото евроинституциите нямаха никакви проблеми.
Още преди да встъпи в длъжност,
Мелони бе заплашена,
че Италия може да се проси с еврофондовете заради лошото й отношение към мигрантите. А от всички посоки заваляха истерични предупреждения, че крайната десница е на път да завладее Европа.
В крайна сметка Мелони направи компромис, защото нямаше избор. По същия начин ЕС явно лобираше за Туск на изборите в Полша, защото от години е в конфликт с консервативния Моравецки и неговата партия „Право и справедливост“.
Мелони, Орбан и Моравецки едва ли са пример за европейски политици, защото със сигурност са популисти и конфликтни личности. Но, ако те са избрани демократично от гражданите на своите страни, това не би трябвало да е проблем на Брюксел.
Вместо това обаче се получава
вманиачено лобиране за „нашите“ хора,
които са удобни и им се оказва всякаква подкрепа, а на останалите се извиват ръцете. Това, разбира се, не се отнася за България и Румъния. Те винаги са съгласни с решенията на Брюксел, но дългоочакваният Шенген така упорито им се изплъзва, че като нищо специално за тях ще бъдат въведини уникални условия, непознати за другите държави членки на зоната.
Двоен стандарт е решението на ЕК да размрази унгарските 10.2 млрд. евро, след като само няколко часа по-рано Будапеща публикува последната част от приетата съдебна реформа, което бе условие за отпускането на парите. А малко по-късно – след като срещата на върха беше започнала –
Орбан заплаши да наложи вето
върху решенията за продължаване на финансовата, икономическата и военна помощ за Украйна, както и да блокира старта на преговорите между Киев и Брюксел.
Добрата новина за Еврокомисията е, че все още 21 млрд. евро за Унгария продължават да са замразени, така че лостовете за въздействие също са активни.
Четирите най-големи групи в Европейския парламент – християндемократите, социалистите, либералите и зелените, призоваха председателя Фон дер Лайен
да не освобождава „унгарските пари“
преди да бъде направен анализ на предприетите от Будапеща промени. Началниците на Европейската комисия обаче не се съобразиха с мнението на евродепутатите и… развързаха кесията.
„Фон дер Лайен плаща най-големия подкуп в историята на ЕС на автократа и приятел на Путин Виктор Орбан. Сигналът е катастрофален: изнудването на Виктор Орбан се отплаща“, коментира германският евродепутат Даниел Фройнд.
Според лидерите на парламентарните фракции правителството на Орбан е изпълнило условията за укрепване на независимостта на съдебната власт, само въз основа на приемането на законови промени, но трябва да се види и тяхното прилагане.
В същото време новият полски премиер вече е в Брюксел и получи уверения от Комисията, че ще се намери начин
Полша да получи достъп до замразените 111 милиарда евро,
защото Туск вече бил запретнал ръкави с цел да възстанови върховенството на закона в родината си. Залогът е свободен достъп 35.4 милиарда евро безвъзмездни средства и заеми от Фонда за възстановяване на Европейския съюз. ЕС ги спря заради проблеми с независимостта на съдебната си система. С идването на Туск обаче тези проблеми изчезнаха като с магическа пръчка.
Явно българската поговорка „Който слушка – папка!“ става все по-универсална…
