20 декември e mрофесионален празник на Сметната палата. Отбелязва се от 2000 г. по решение на ръководството ѝ
Нейното създаване е предвидено още в Търновската Конституция, приета през 1879 година. В чл. 105 от нея се посочва, че сред „работите”, които има да върши Народното събрание, е и задължението „да преглежда сметките на Върховната сметна палата, която е длъжна да му представя подробни изложения за изпълнението на бюджета”.
През 1880 г. Второто обикновено Народно събрание приема Закона за Върховната сметна палата. Той е обнародван в „Държавен вестник“ на 20 декември 1880 година.
С него институцията получава право да упражнява последващ административно-финансов контрол върху отчетните ведомости и книжа на всички правителствени учреждения и е задължена да представя на парламента подробен отчет за изпълнението на държавния бюджет. Върховната сметна палата може да възбуди „съдебно преследванье против виновните чрез надлежното министерство“, ако установи злоупотреба при своите проверки.
Съставът на палатата – председател, шест члена и деловодител, се назначава от княза с мандат 3 години. Промени в мандата не се допускат, освен по искане на правителството и Народното събрание, но само с негово решение. Ежегодно се определя щатът за адиминстративните служители.
Сметната палата започва своята контролна дейност на 1 март 1881 г.
Функционира до края на 1947 г., когато е преустановена дейността й. През следващата 1948 г. се ликвидират и службите на областните сметни палати.
На 27 юли 1995 г. 37-то Народно събрание приема Закон за Сметната палата, с който се възстановяват традициите на бюджетния контрол в България. Със Заповед № 1, подписана на 2 юли 1996 г., започва първата проверка на Сметната палата в годините на прехода и тя е на приходите по бюджета на социалното осигуряване и извънбюджетните сметки на НОИ за първото полугодие на 1996 година. Осъществява се от първите назначени 17 инспектори в институцията.

Сметната палата има свой символ –
художествена пластика на сокол, стъпил върху скала от монети. Отделните елементи в него символизират:
-Соколът – цар на птиците, извисеност и върховенство. Един от символите на България като неин покровител.
-Скалата – символ на твърдостта, стабилността, сигурността, трайността и силата.
-Монетите – държавното съкровище, пазител на което е соколът, който може да го съхрани и да го брани от посегателства.
Художествената пластика е дело на българския скулптор Богомил Живков.
Символът се връчва на български и чуждестранни граждани за приноса им в развитието и утвърждаването на българската върховна одитна институция, на медии, наградени за отразяване на дейността на Сметната палата.
Въз основа на символа е изработено и логото на Сметната палата.














