Световно известният учен генетик акад. Атанас Атанасов пред “БАНКЕРЪ”
ГМО напомни на света, че страхът най-лесно се продава. Страхът е вид плацебо ефект и често пъти играе както положителна, така и крайно негативна роля. Оказва се, че това, което ядем, определя здравето и продължителността на живота ни толкова, колкото и съдържанието на ДНК. Един и същи човешки организъм на 5 континента ще има своите 5 различни версии.
Г-н Атанасов, неотдавна в ОАЕ се проведе 28-та конференция на ООН по проблемите на климата. Как тази тема се съотнася към проблематиката на устойчивото земеделие?
– Това е най-актуалния въпрос в науката днес. Човечеството разбра, че за да тръгне напред, да преодолее себе си и да не загине нашата цивилизация, трябва да обърне специално внимание на храната. Храната е въпрос на земеделие, което пък има пряка връзка с климатичните проблеми. Така кръгът от теми се затваря. Трябва да превърнем земеделието от експлоатиращо в устойчиво – да бъде хем продуктивно, хем съобразено с екологичния баланс. Целта е да имаме плодородна земя, с която да произвеждаме два пъти повече, но с два пъти по-малко ресурси и работна ръка. Това е и тенденцията в момента – с производство на храна е ангажирано по-малко от 2% от световното население.
Вижте първа част от интервюто с акад. Атанас Атанасов:
Ваша теза е, че 10 000 години по-късно светът е на прага на втората аграрна революция. Кои са движещите сили на тази революция?
– Досега разработвахме високо продуктивни сортове, но в резултат на използването на синтетични хербициди, инсектициди и торове, загубихме много полезни гени. Това доведе до различни кризи и конфликти с околната среда. Сега, ако се върнем изцяло към природата, рискуваме да се върнем към първобитните методи на аграрно производство, които не са в състояние да изхранват 10 млрд. население през 2050 година.
Има ли ООН достатъчно енергия и инструменти да се справи с тази глобални проблеми? Виждаме, че във военни конфликти организацията или е пасивна, или е безсилна, въпреки добрите си намерения.
– Съдбата на Парижкото споразумение от 2015 г. показа именно това след оттеглянето на САЩ, Русия и Бразилия. На последната конференция в ОАЕ обаче всички се присъединиха – с твърдото намерение, че тези въпроси трябва да бъдат решени. И тук същественото е, как генетиката ще способства за решенията. Генетиката мина през кръстосване, хибридизация, мутагенез и стигна до ГМО. Но срещу ГМО настръхна половината свят – с психозата, че това е новата чума. Страхът най-лесно се продава. Страхът е вид плацебо ефект и често пъти играе както положителна, така и крайно негативна роля. Науката трябваше да се задейства и да обясни, че ГМО е пренасяне на полезна информация от един ген в друг, в търсене на определен ефект. Но се видя, че ГМО не може да отговори на всички въпроси.
Според една от научните тези, самата когнитивна революция, раждането на разума в живия свят също може да е въпрос на случайност, но може и да е плод на генно модифициране при неясни засега обстоятелства. Подкрепяте ли тази теза?
– Хората рядко си задават този въпрос – как еволюира живият организъм, и по-специално – човекът. Нямаме достатъчно данни, за да обясним как се е зародил разумът на планетата, но еволюцията е факт. И тя е взаимодействие на клетки. Като се започне от едноклетъчното чехълче, мине се през вирусите, бактериите и т. н., за да се стигне накрая до човека. Като хора, ние носим генетичната информация на всички организми, възникнали преди нас. Имаме, например, 70% от генетичната информация на червея, но… червеят си остава червей, а ние ставаме човеци. Сега започваме да разбираме как се случва това. Геномът беше разкодиран през 2001 г., но официално секвенцията му завърши през 2022 година. Дешифрирайки геномът на чехълчето или на човека, ние четем буквите на голямата книга. Човешката ДНК съдържа 3.6 милиарда букви и от тях четем кое е общото и частното за отделните организми. И как това може да ни помогне да посрещаме и решаваме неблагоприятни обстоятелства.
Видяхме как един обикновен вирус побърка цялото човечество.
– Карате ме да се смея. Още от времето на Паскал знаем, че има полезни и вредни микроорганизми. Но едва напоследък осъзнаваме, че не сме им обръщали достатъчно внимание. Че вирусът може да бъде и много опасен, и много полезен. Че самите ние сме населени от бактерии, съществуваме заедно с тях и взаимно си обменяме информация.
Друга ваша стара теза е, че сред огромното количество микроорганизми в човешкия организъм има 5% „добри“ и 5% „лоши“, а останалите са неутрални. И затова е важно дали ще ги настроим да работят за нас, или против нас.
– Да, наясно сме, че около 90% от микроорганизмите в човешкото тяло – между 2 и 4 кг от теглото ни – са „мълчаливи“, иначе казано неутрални. В кой момент и защо те от неутрални стават полезни или вредни невинаги сме наясно. Но в основата на тези процеси стои храната. Оказва се, че това, което ядем, определя здравето и продължителността на живота ни толкова, колкото и съдържанието на нашата ДНК. Един и същи човешки организъм на 5 континента ще има своите 5 различни версии. Пет култури определят 60% от нашата диета. Доказано е, че реалната средна продължителност на човешкия живот е 120-140 г., а сега е 80. Наследствените заболявания също могат да бъдат коригирани. Хроничните също – сърдечно-съдови, туморни, диабет…
Новата „писта“ в генетиката се нарича НГТ – нови генетични техники. Какво означава това?
– Разликата между ГМО и НГТ е, че при новите генетични техники не се внася външен генетичен елемент от чужд организъм, а боравим вътре в самата клетка – нови комбинации със съществуващия генетичен материал. Само преди две години две млади дами получиха Нобелова награда за това постижение. В областта на храните това означава да произвеждаме по-добра продукция без всякакви синтетични торове, хербициди и пестициди. В областта на човешкото здраве вече излизат информации за победи над наследствени заболявания. Това е епохално. Задачата сега е да се манипулират по-сложни признаци, свързани с туморни заболявания. На практика ние имитираме природата – тя произвежда мутации, ние също.
Давате ли по този начин надежда на хората, които имат заболявания в днешно време или говорите на следващите поколения? Колко време е нужно на човечеството, за да въведе масово тези терапии?
– Абсолютно! Но основната пречка е интелектуалното право. Тук ролята на Европа е много голяма – Старият континент още не е решил дали да даде път на новите генни техники. В ЕП искат да дадат път, но решенията трябва да вземе всяко едно от отделните правителства. Германия и България се въздържаха, Полша беше против и на 11 декември идеята не мина. Европа все още има проблем да синхронизира новото с класическото. Преди време Европа произвеждаше технологиите и ги даваше на света, сега те са в ръцете на САЩ и Китай. От производители на технологии, ще се превърнем във вносители. Когато пречиш на новите технологии, оправяш бизнеса на мултинационалните корпорации. Няма как да правиш органично земеделие по примитивен начин. А най-органичния аспект на земеделието са новите генни техники.
Имат ли новите генни техники научно и политическо лоби у нас?
– Това предаване е част от усилието да осведомим хората. Не слагам всички зелени под един знаменател, но крайните зелени заемат крайни позиции. Как да ги убедиш, че органичното земеделие води до свръх органична продукция. Незнанието е не по-малка сила от знанието. Затова ценя високо усилията в тази посока на моя колега акад. Денков и на земеделския министър Кирил Вътев – те са напълно наясно с параметрите на проблема.
Какво мислите за възраждането на кооперативните практики в Европа?
– Изключително важен въпрос. В тази посока също изоставаме. Единствената страна в ЕС, която не е създала аграрни кооперативи е България. Абсолютен оптимист съм по отношение на кооперативите.