Десетилетните спънки за купуването на земеделска земя у нас от чужденци – граждани на Европейския съюз отпадат напълно с решение на Съда на ЕС по искане на районния съд в Бургас. Отправеното от него до съда в Люксембург преюдициално запитване е по дело на австриец, закупил ниви на името на българин именно заради забраната да го направи лично.
Правото на граждани на ЕС и на държавите в Европейското икономическо пространство да купуват лично и чрез фирми неземеделска земя у нас влезе в сила през 2012 г., а ограниченията за земеделската земя трябваше да отпаднат от началото на 2014 г. За да осуетят това депутатите приеха нарочна промяна в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, с която наложиха изискване за пребиваване или установеност в България повече от 5 години извън случаите на наследяване по закон. При това изискването се прилага и по отношение на българските граждани, а за юридическите лица се изисква регистрация поне 5 години преди придобиването на земята, освен ако съдружниците или учредителите на АД отговарят на изискванията за пребиваване или установеност.
Текстовете бяха одобрени по предложение на БСП и прегласувани след наложено от президента Росен Плевнелиев вето. Именно мотивите за него са приети от Съда на ЕС, според който член 63 от Договора за функциониране на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че „не допуска правна уредба на държава членка, по силата на която придобиването на право на собственост върху земеделски земи, намиращи се на нейна територия, е обусловено от изискването приобретателят да е пребивавал повече от пет години в тази държава членка“.
Съдът в Люксембург признава, че защитата на замеделските земи от спекулативно придобиване от чужди инвеститори с цел ползване за неземеделски нужди сами по себе си са от общ интерес и могат да обосноват ограничения на свободното движение на капитали, но посочва че тези ограничения трябва да бъдат подходящи и реално да водят до постигането им. Но предвид задължението само за пребиваване без изискване имотът да се експлоатира лично, ограничението в българския закон не гарантира постигането на тези цели. Изложени са и мотиви, че ограничението ограничава както свободното движение на капитали, така и правото на купувача да избира свободно своето местожителство, гарантирано от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.
Същевременно съдъ в Люксембург посочва други възможни мерки, които да гарантират ползването на земеделските земи по предназначение – въвеждане на облагане с по-високи данъци на сделките за препродажба на земеделски земи скоро след като са придобити, изискване за значителен минимален срок на договорите за наем, както и въвеждане право на предпочтително изкупуване в полза на арендаторите, като при отказ да бъдат допускани и купувачи извън земеделския бранш при условие да запазят предназначението на имота. Възможности, които законодателната власт ще трябва да обсъди.
