Думите на френския президент Еманюел Макрон, че изпращането на западни сухопътни войски в Украйна не бива да се изключва в бъдеще, въпреки че на този етап „няма консенсус“ за подобно решение, предизвикаха смут и в цяла Европа, и в САЩ.
Всички държави членки на ЕС отрекоха подобна възможност, защото това би означавало пряко участие във войната между Киев и Москва и тотален хаос на Стария континент. Говорител на Белия дом обяви, че Съединените щати нямат планове да изпращат войски да се бият в Украйна. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг също заяви, че военният съюз не предвижда такава опция.
НАТО предоставя на Украйна само несмъртоносна помощ
и оказва подкрепа под формата на медицински консумативи, униформи и зимна екипировка, но някои държави членки на Алианска изпращат оръжия и боеприпаси на двустранен принцип или чрез коалиции. Всяко решение за изпращане на войски ще изисква единодушна подкрепа от всички партньори в Североатлантическия пакт.
Изказването на Макрон очевидно имаше съвсем различна цел. Ясно, че той е доста опитен политик и много добре знае какво означава изпращането на западни войски на украинския фронт и как ще реагира Русия в отговор. Целта му беше да покаже, че дори когато украинските сили губят позиции, след като се изтеглиха от оспорвания град Авдеевка и по-късно загубиха още две села, западната подкрепа е силно афиширана, но слабо подплатена. На всичкото отгоре Конгресът на САЩ продължава да се бави с одобрението на пакета от 60 млрд. долара, но…
Украйна все пак има солиден гръб, на който може да разчита.
„Днес няма консенсус за изпращане на сухопътни войски по официален, приет и одобрен начин. В дългосрочен план обаче нищо не бива да се изключва. Ще направим всичко необходимо, за да гарантираме, че Русия няма да може да спечели тази война“, обясни френският президент в края на международна конференция в подкрепа на Украйна в Париж.
Редица изтънати експерти се надпреварваха да обясняват, че Макрон е имал предвид различна военна помощ за украинците, като например медицинска помощ и техническа поддръжка за армията. Едно е сигурно – едва ли се е изказал неподготвен или пък изобщо не е осъзнавал какви ги върши. Френският президент се изказа доста уверено, а след това дори „анулира“ настояването си
в Украйна да се изпращат само произведени в Европа боеприпаси,
което щеше да забави доставките поне още два пъти по толкоз.
Друга възможност за допускането на западна военна намеса в Украйна от страна на Макрон може да е фактът, че остават четири месеца преди европейските избори през юни, а крайнодясната партия „Национален сбор“ на Марин льо Пен трупа все повече популярност. Наскоро тя го обвини, че не е достатъчно смел в усилията за прекратяване на войната, така че като нищо
Макрон да е решил да трупа точки пред вътрешната публика.
Това обаче не се получи, защото президентът беше нападнат отново от опозицията, че застрашава сигурността на страната, а няколко партийни лидери призоваха за официален парламентарен дебат за стратегията на Франция за Украйна.
Българският президент Румен Радев е сред онези, които смятат, че някои европейски лидери започват да тестват общественото мнение за изпращане на войски на отделни държави в Украйна. На подобно мнение е и словашкият премиер Роберт Фицо, който преди срещата в Париж заяви, че се подготвя изпращане на европейски войски, а
„стратегията на Запада спрямо Украйна се е провалила напълно“.
„Стратегията на даване на още и още оръжия явно не дава резултат. Големият проблем вече не е в оръжията, големият проблем е, че свършват хората на бойното поле и вярвам, че европейските лидери ще проявят достатъчно разум и един много балансиран подход в подкрепата към Украйна, така че да не стигаме до извънредна ескалация и до риск от трета световна война и ядрен конфликт“, коментира Радев.
Премиерът Николай Денков изключи всякаква възможност България да изпрати войски в Украйна. Той обясни, че България произвежда снаряди за износ, но директен износ за Украйна няма.
Вероятността
Макрон да е тествал общественото мнение е минимална,
защото социологическите проучвания показват, че европейците са склонни да помагат на Украйна, но не и да участват пряко във войната. Неговото послание обаче беше, че Европейскят съюз е готов да подкрепи Киев в дългосрочен план и не се е отказал да потърси и други форми на тази тази подкрепа – от възможността да се купуват снаряди от страни извън блока до създаването на коалиция за изпращането на ракети с голям обсег. Целта му беше по-скоро да покаже, че ЕС не се е отказал от Украйна, а не да плаши Путин с натовски войници.
