Проучване на общественото мнение, което бе разпространено от НАТО заедно с годишния доклад на генералния секретар Йенс Столтенберг, показва, че анкетираните в страните от западния алианс се тревожат най-много за покачването на разходите за живот. Този отговор са дали 58% от анкетираните. След това се нареждат финансова криза (37%), климатична криза и екстремно време (32%) и бедност и неравенство (32%), а рискът от война срещу страната им е на пето място с 22%. Проучването може да видите тук: https://www.nato.int/cps/en/natohq/news_222209.htm
Мнението на българите почти съвпада с това на хората от страните от Западна Европа, дори страната ни е лидер по желаещи държавата да увеличи разходите за отбрана. Това са поискали шестима от десет българи. В същото време сме на края на класацията в отговорите на въпроса трябва ли българската армия да помогне в защитата на съюзник, ако бъде нападнат.
Подобна идея подкрепят 42% от българите, което поставя страната дори след Исландия, която е единствената страна в НАТО без армия и Черна гора, която разполага с около 2300 войници. Почти седем от десет българи (68%) обаче смятат, че НАТО веднага трябва да ни защити в случай на чужда агресия. Този резултат не е странен и отговаря на
традиционните нагласи, че някой винаги ни е длъжен,
а ние никога нищо не дължим.
Не са странни и притесненията на европейците за състоянието на икономиките, предвид последователните кризи – пандемията, енергийните ограничения, природните бедствия, инфлацията, миграцията, а и двете войни, чиито край не се вижда.
В същото време Европа започна да се въоръжава и започна активен дебат за разширяването на блока с включването на Украйна, Молдова и страните от Западните Балкани. Грузия и Босна и Херцеговина скоро също ще стъпят на пътя на преговорите, а миналата седмица стана ясно, че и Армения обмисля подобна възможност.
Европейците усещат, че е настъпил моментът за радикални промени, което най-вероятно
няма да мине без жертви и без свиване на куп „други“ разходите.
В редица прогнози от последната година се вижда, че рискът от обедняване е най-голямото притеснение на европейците, като повечето от тях са песимисти, че проблемите ще се решат в близко бъдеще. Статистиката потвърждава тези опасения.
През февруари Европейската комисия намали перспективите си за икономическия растеж в целия ЕС и в частност – в еврозоната, прогнозирайки, че през тази година БВП на Общността ще нарасне по-слабо от досегашните очаквания, след като ръстът на цените намали покупателната способност и високите лихвени проценти на ЕЦБ ограничиха кредитирането. ЕК очаква брутният вътрешен продукт в целия ЕС и в рамките на еврозоната да нарасне съответно с 0.8% и с 0.9% на годишна база, което е
понижение спрямо есенната прогноза за растеж с 1.2% и с 1.3 процента.
„Геополитическото напрежение, все по-нестабилният климат и редица решаващи избори по света тази година са фактори, увеличаващи несигурност около перспективата за постепенно ускоряване на икономическия растеж и по-нататъшно забавяне на инфлацията“, предупреди икономическият еврокомисар Паоло Джентилони.
Междувременно най-голямата икономика в ЕС – Германия, е сериозно разклатена. Миналия месец икономическият министър Роберт Хабек призна, че проблемите са „драматични“. Той посочи и част от причините: геополитическата криза, невижданият спад в световната търговия, загубата на покупателна способност заради инфлацията, високите лихви. Според критиците на правителството основните причини за спада са прекомерната бюрокрация, липсата на работна ръка и специалисти и прекалено скъпата енергия. Освен това
много фирми вече започнаха да изнасят производствата си,
за да не фалират.
Грижата за икономиката победи страха от войната и защото някак си в последните две години европейците се наслушахме на заплахи. Кремъл плаши Запада с ядрени оръжия общо взето през месец, а след това излиза президентът Путин и обяснява, че това е само възможност, която не се предвижда.
След неделните избори в Русия, кремълският властелин отново заяви, че в бъдеще не е изключено да се стигне до пълномащабен конфликт между Русия и НАТО. Подобен сценарий обаче изправя цивилизацията пред трета световна война, от чието избухване абсолютно никой не е заинтересован. Няма нужда да споменаваме, че Путин спечели вота с рекорден резултат и се доближи до умопомрачителното единодушие на „гласоподавателите“ в Съветския съюз.
Европейските лидери засега твърдят, че
няма да се замесват във война с Русия
и засилват отбраната си за всеки случай, ако една сутрин Путин се събуди с друга идея в главата и тръгне на възстановява социалистическия лагер.
„Икономиката, глупако“ е крилата фраза, зад която стои Джеймс Карвил, стратег на успешната президентска кампания на Бил Клинтън срещу Джордж Буш-старши през 1992 година. Ако трябва да перифразираме днес тази реплика, тя би звучала така: „И за мир, и за война са необходими пари“, защото силните европейски икономики биха били най-силното оръжие срещу Русия или срещу някой друг враг със същото самочувствие.
