Добре оплетената мрежа на служебните кабинети се оказа минно поле

да бъдеш анализатор, служебните кабинети

След като ГЕРБ-СДС и “Продължаваме промяната – Демократична България” не успяха да извършат обещаната преди 9 месеца ротация, правителството се разпадна и държавата изпадна в поредния тест период. До тази неизпробвана досега ситуация се стигна след заложените мини в Конституцията по отношение на служебните кабинети от страна на „не“коалиционното мнозинство в 49-я парламент. Празнотите в новите текстове зеят като яма, а тук изниква въпросът “Кой управляващ (не)партньор си нареди добре картите, омайвайки и прецаквайки другите?”

Новите промени, които т. нар. конституционно мнозинство в 49-я парламент прие през есента на минала година предвиждат, че ако не се постигне съгласие за съставяне на правителство, президентът назначава служебно след консултации с парламентарните групи. Съставът на кабинета се предлага от служебния премиер, когото държавният глава може да избере само от

добре скалъпен и конституционно закрепен списък.

Държавният глава Румен Радев ще бъде с вързани ръце и ще се наложи да избира за поста единствено измежду председателя на Народното събрание, председателя на Сметната палата или заместниците му, управителя и подуправителите на БНБ, омбудсмана или заместниците му.

И тук се появява първата ситуация – всички изброени по-горе фигури са свързани с ГЕРБ. Това означава, че Борисов добре си е организирал нещата, за да си състави правителство, което да управлява, до изборите, както и да ги организира. Причината затова е, че служебният министър-председател ще избира сам служебния си кабинет, а президентът само ще ги назначи с указ.

Ситуацията говори сама по себе си, евентуалните кандидати за служебни премиери – също …

  • Първият предполагаем служебен министър-председател – Росен Желязков. Той е от партията на Борисов и в момента е председател на Народното събрание;
  • Втория вариант, който президентът може да избере, е шефът на Сметната палата – бившият депутат на ГЕРБ Димитър Главчев;
  • Заместниците на Главчев пък са Горица Грънчарова-Кожарева – дългогодишен член на Сметната палата, предлагана от различни политически сили;
  • Друг зам.-председател е Тошко Тодоров – бивш експерт към ДАНС и към ГЕРБ;
  • Омбудсманът Диана Ковачева, която отпада като вариант, защото вече е съдия в Съда по правата на човека в Страсбург;
  • Настоящият зам.-омбудсман Елена Маркова – въпреки че е единственият политически необвързан кандидат, тя също отпада, защото преди ден подаде оставка по “лични причини”;
  • Последните три опции са гуверньорът на БНБ Димитър Радев и двамата му заместници – Петър Чобанов (ДПС) и Андрей Гюров (ПП-ДБ).

Могат ли всички тези лица да изпълняват функциите на служебен премиер, след като в специалните закони – за БНБ, Сметната палата и за националния омбудсман – изрично е записано, че

титулярите и заместниците им не могат да заемат друга платена държавна длъжност,

освен да преподават на хонорар във висше училище? С други думи – единственият, който отговаря на критериите за поста, е председателят на Народното събрание Росен Желязков.

Изникват още няколко въпроса, които не намират отговор след набързо приетите поправки в текстовете за служебните правителства. Причината е очевадна – (не)коалиционните реформатори не пожелаха да вкарат в основния закон механизъм, който да задължи поне един от “списъчните кандидати” да приеме номинацията си и… забравиха да уточнят

какво се случва, ако всички откажат?

След което на бял свят се появяват още два въпроса без отговор:

  • Какво правим и кой гарантира честността на предсрочните избори, ако останем без служебен премиер и служебен кабинет?
  • И какво следва, ако държавният глава не е съгласен със състава на кабинета, предложен от служебния премиер, и откаже да подпише указа?

Дотук добре, защото елементарната логика подсказва, че в случая на тотално задънена улица, правителството в оставка продължава да управлява. Но… идва нов казус – според конституционните разпоредби, назначаването на служебно правителство върви ръка за ръка с датата на предсрочните избори, която трябва да е в двумесечен срок от провала на “мандатната рулетка”. Така че, ако няма назначен служебен кабинет, кога точно трябва да бъде проведен вотът и кой решава дали въпросното определяне е редно?

Дупка в промените има и по отношение на това, че

президентът вече няма право да разпуска парламента

до избирането на следващия му състав. Пропуските идват оттам, че в новата Конституция нищо не се казва и по въпроса за статута на все още депутатите – дали те ще трябва да излязат във ваканция по време на предизборната кампания, или ще останат да си “работят”, агитирайки избирателите си от парламентарната трибуна?

Стигаме и до още два ключови въпроса.

Първо – “Новоназначеният служебен министър-председател трябва ли да напусне сегашния си пост, или просто излиза в неплатен отпуск, след което се връща и продължава да бъде безпристрастен и политически неангажиран?”

И второ – какво се случва, ако някой служебен министър реши да участва в предсрочните парламентарни избори и в началото на предизборната кампания хвърли оставка?

Накрая… черешката на тортата: ако по време на процедурата за избор на служебен премиер и одобряване на служебния (му) кабинет Конституционният съд

реши и обяви въпросните текстове за противоконституционни?

Кой и как ще върне парламентарния часовник най-малко с половин година назад, за да “укроти” по някакъв начин взривоопасната обстановка?

И така, държавата достигна пределите на бъркотията с пълното съдействие на ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС, любезно подкрепени от ДПС. Само дето и трите формации вдигат ръце и обвиняват другите за действията си по отношение на конституционните промени в графа “Служебен кабинет”. Явно е, че едните в разпадналата се “сглобка” са объркани, а другите… забъркани.

Сега всичко е в ръцете на държавния глава, който е поставен в ъгъла и е принуден да “обслужва” предварително наредени пъзели. Дали обаче той е съгласен да се хване на това хоро и да заиграе от сърце?

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст