По всичко личи, че Съединените щати (САЩ) и Китай продължават с опитите да вкарат отношенията си в релси. Макар и в сферата на тихата дипломация (в буквалния смисъл на думата, не в оня – шпионския) – без да предизвикват медийна шумотевица, без да дават повод за одумване по международни форуми.
В периода 2018-2022 г. връзките между двете супер сили постепенно се сринаха – заради търговската война, пандемията, все по-ожесточаващата се технологична конкуренция, заради напрежението в Южнокитайско море и Тайванския проток, заради различните “тълкувания” на руската инвазия в Украйна. Те обаче изненадаха скептиците, когато на срещата между Джо Байдън и Си Дзинпин в Сан Франциско през ноември 2023 г., двамата президенти обявиха, че
не могат да преодолеят всичките си различия, но могат да ги управляват.
За никого не е тайна, че САЩ и Китай ще спрат надпреварата за власт и лидерство в определяне на глобалните правила на играта – както едновременно, така и по отделно – когато здравия разум заговори (виж ТУК един от “синкопите” на мегаломанията им). На всички ни обаче е ясно, че ако не си пречат денонощно, от конкуренцията по между им може да излязат и много полезни неща…
Такива са и анонсите от посещението на финансовия министър на САЩ Джанет Йелън в Пекин, което започна на 3 април и ще приключи утре (вторник, 9 април). Двете страни са се договорили да „задълбочават сътрудничеството по въпросите на финансовата стабилност“ и декларират, че
връзките между тях плавно стъпват на все по-стабилна основа.
Най-големият проблем за Съединените щати е бързо растящият износ на електрически превозни средства, батерии, слънчеви панели и други екологични енергийни стоки от Китай. Този свръхкапацитет е подхранван с огромни държавни субсидии, което изкривява пазара и прави останалите участници неконкурентноспособни.
Така новите индустрии са заплашени да бъдат унищожени от китайския супер внос. Според Йелън, производственият капацитет на Поднебесната империя вече е далеч над това, което вътрешното търсене може да поеме и единственото “външно” решение е това предлагане да бъде ограничено. В противен случай са
застрашени не стотици хиляди, а милиони работни места по света.
“Виждали сме тази история и преди. Преди повече от десетилетие масивната подкрепа на правителството на Китай доведе до евтина китайска стомана, която наводни световния пазар и унищожи индустриите в Съединените щати и по света”, посочи тя.
Въпреки категоричното намерение на Вашингтон да спре непазарната китайска практика, в Пекин Йелън се въздържа да заплашва с мита или други специфични контрамерки.
Китайският министър на търговията Ван Вентао отхвърли като безпочвени опасенията на САЩ, че
увеличаването на евтиния китайски износ представлява риск за световните пазари.
Според него това е претекст за протекционистични политики за предпазване на американските компании. Той посочи, че бързият растеж на китайските производители на електрически превозни средства се дължи на иновациите и установените вериги за доставки, а не на огромни субсидии от държавата. Министърът увери, че Пекин ще продължи да подкрепя интересите на своите производители.
В същото време китайските власти твърдят, че потискането на китайските индустрии няма да помогне на американските компании да постигнат собствен растеж. Освен това, Пекин не само няма никакво намерение да ограничава инвестициите, тъкмо обратното – има намерението да инвестира трилиони в модерни технологии, включително и да “побутне” Щатите от първото им място в два запазени (поне засега) сегмента – електромобилите и пътническите космически полети.
Консултантската компания Automobility предупреди, че годишно
китайското свръхпроизводство може да достигне между 5 и 10 млн. електромобила.
Втората влиятелна консултантска агенция – Economist Intelligence Unit, прогнозира, че капацитетът на Китай за производство на батерии ще надвиши търсенето четирикратно до 2027 г. Местните производители като BYD и Geely скоро може да превърнат азиатския гигант в най-големия износител на автомобили в света. Към момента Китай произвежда около 80 процента от слънчевите панели в света, близо 60 процента от електрическите превозни средства и повече от 80 процента от батериите за електромобили.
Вашингтон видя, че основната му стратегия през последните пет години – да налага мита върху различни китайски стоки –
не спира огромните китайски субсидии, а конкуренцията на пазара не се подобрява.
Затова реши да налее милиарди долари в индустриите, свързани с чистата енергия – чрез Закона за намаляване на инфлацията – както и да започне преговори с Пекин.
Очевидно е, че нито една от двете суперсили няма да се откаже от лидерство си върху технологиите на бъдещето. А и не трябва, защото именно конкуренцията сваля цените и вдига качеството. Всъщност, кой бе казал, че на върха няма място за двама? И кой точно помни защо го е казал?
