Песенният конкурс „Евровизия“ се провежда всяка година от 1956 г. насам. Първият му домакин е Лугано, Швейцария, организатор е Европейският съюз за радио и телевизия, а причината – празник на културата и единството на следвоенна Европа. В продължение на 7-8 петилетки конкурсът запазва стилния си „фасон“ и оправдава съществуването си, защото на сцената му изгряват звездите на AББA и на Селин Дион. Постепенно обаче смисълът на начинанието почва да се губи, а голямата задкулисна политика започва да прави песните все по-неслушаеми и непродаваеми. За сметка на разходите, които непрекъснато скачат все по-нагоре и отдавна са надхвърлили всякакви рамки на благоприличието.
Тази година „Евровизия“ беше спечелена от швейцарския певец Немо. Той е на 24 години и е небинарен, затова обръщението към него беше не на „Ти“, „Тя“ или „То“, а на… „Те“. Швейцарецът излезе на сцената в розова пола и пухкав розово-червен топ и балансираше върху движещ се се метален диск, докато изпълняваше песента The Code, преливаща от оперни елементи. Интересно изпълнение, но най-много за вариететно шоу, не повече.
На второ място бе класиран хърватският изпълнител Бейби Лазаня с предизвикателната песен Rim Tim Tagi Dim, следван от Альона Альона и Джери Хейл от Украйна. Песните едва ли ще станат хитове, а изпълнителите – любимци на европейците. По-тъжното е, че не изпълнението на победителя, а
неговата сексуалност разбуни духовете и предизвика повече вълнения.
По традиция, в България за това „недоразумение“ бе обвинен Европейският съюз, който – след като не успя да убие и затрие домашната ни ракия и кривите ни краставици, сега се опитва да ни наложи… нормалността на небинарните типове. Ето произволно взет коментар под публикация в сайт: „Този швейцарски извратеняк е култивиран от истинските евроатлантически ценности . А според тях, точно това е цивилизационното бъдеще…“
Проблемът на този конкурс обаче не е Немо и дали е „те“ или „то“, а
липсата на послание и адекватни критерии за текстове и музика.
Ако единственото условие е плащането на таксата за участие, то и съседките-пенсионерки пред входа могат да участват в конкурса. А защо не и редовните посетители от кварталното кръчме?
Критиците твърдят, че „Евровизия“ е силно политизирана и отдавна не е конкурс за обединяваща песен. Не случайно всяка година има скандали.
Тази година смут предизвика участието на израелската певица Еден Голан. Част от участниците и публиката споделиха, че предвид израелската офанзива в Газа и над 35-те хиляди избити палестинци, участието й не е много уместно, даже напротив. Израел обаче е съюзник на ЕС и
възможността да не изпрати изпълнител на тазгодишното издание,
едва ли е била обсъждана между когото и да било, дори и в най-тесен кръг.
Подобно отношение засилва усещането за несправедливост и двойни стандарти. Русия с право и заслужено е наказана да не участва в множество международни събития заради войната в Украйна. Това обаче не се отнася за Израел, за да не си развалим отношенията. Това е една от причините конкурсът да изглежда политически, а в музикално отношение несериозен и ненужен.
Няколко часа преди финала,
норвежката водеща Алесандра Меле се оттегли заради участието на израелската певица.
Тя обясни решението си във видео в „Инстаграм“, а като причина изтъкна израелските действия в ивицата Газа и „геноцида“ срещу палестинците.
Част от публиката освирка Голан, докато друга част неистово крещеше „Браво“.
Представителите на Ирландия, Швейцария и Гърция „изведнъж“ решиха да не участваха в репетицията за традиционното дефиле на участниците по-рано през деня.
Ирландецът Бамби Тъг, който многократно критикува участието на Голан, също пропусна съботната репетиция. И обясни в „Инстаграм“, че е
имало проблем, когато артистите искали да излязат на сцената за парада на знамената.
България нищо не загуби, че за втора поредна година не участва в музикалния конкурс. Причината за неучастие е по-високата такса за регистриране в събитието.
По принцип е прието най-големите икономики в Европа – Германия, Великобритания, Франция, Италия и Испания, да плащат най-висока такса за участието си въз основа на „принципа на солидарност“. Останалите държави внасят различни суми в общия фонд, който през последните години възлиза на около 7 милиона долара.
Минималната сума за участие на български изпълнител на „Евровизия“ е около 200 000 евро, като 78 000 евро е „голата“ таксата за участие, а останалите пари се „делят“ между пътни, дневни, технически и други разходи на екипа.
От определена гледна точка, тазгодишното ни неучастието може да се сметне за чиста печалба!
