Свръхоптимизъм взе да лъха от държавния бюджет

бюджет, ЕС ще следи лихва фондове приходи дълг печалби стокообмен Булметал

За полугодието сме на бюджетен дефицит от 600 млн. лева, казаха от Министерството на финансите. Без счетоводните врътки с МРРБ (с парите за общините в размер на 1.2 млрд.  лв.) реалният дефицит е вече 1.8 милиарда лева, заяви пък финансистът Владислав Панев. Това добър или лош резултат е? Мненията са диаметрално различни.

Според някои анализатори при предизборното помпане на доходи и никакви съкращения в администрацията, резултатът е бил ясен. Очакваме в момента, в който свалим инфлацията до нужното ниво за приемане на еврото, да се окаже, че сме изтървали дефицита, обясняват черногледците.

Според други обаче дяволът не е чак толкова черен. При планиран дефицит от 5.7 милиарда лева в Закона за държавния бюджет за тази година имаме да харчим още кажи-речи по милиард на месец, изтъкват те. В това нямало нищо тревожно.

Всяка година по това време е така, успокоява трета трупа експерти, които виждат в изпълнението на бюджетите определена годишна цикличност.

Какво всъщност е положението?

Събираемостта на най-важния данък в държавата – ДДС, сериозно изостава от годишния план. Към края на май са събрани едва 6.95 млрд. лв. от общо 18.6 млрд. лв., заложени в държавния бюджет за цялата 2024 година. Въпреки че събраната сума е с 820 млн. лв. (13.4%) повече в сравнение със същия месец на миналата година, тя възлиза на едва 37.3% от годишния план.

Сравнението с 2023-та обаче не е много меродавно, защото по това време нямаше редовно приет бюджет.

Но, ако съпоставим сегашните данни с поредица от предишни години, ще видим, че финансовото министерство обичайно е събирало към 42-43% от годишните постъпления от ДДС, а през 2021-ва дори 46.9% от планираните средства от данъка.

Изоставането с около 5 процентни пункта е сериозно и ако не се навакса, би възлязло на около 900 млн. лв. на годишна база. През 2023-та държавата не изпълни плана за ДДС с около 780 млн. лв. или 4.6% от него, въпреки че бюджетът бе гласуван в средата на годината и се очакваше прогнозата да е по-точна. Сега планът за постъпленията от ДДС бе завишен с около 2.4 млрд. лв. или 14.6 процента.

Редица експерти смятат, че това са неоправдано високи очаквания, залегнали в основния икономически закон на държавата. Може би бюджетарите са се подвели от очакван ръст на вътрешното потребление в резултат на растежа на доходите, което да се отрази на приходите от ДДС. Само че засега това не се случва.

По-неприятното е, че и международната икономическа ситуация не е цветуща, което изглежда ще окаже негативно влияние на развитието ни.

„Има една негативна прогноза за Европа. Очакват ни тежки времена и може би някаква форма на финансова криза в еврозоната, произтичаща от лошото бюджетно състояние на редица държави, съчетано с политическата нестабилност. И в Италия, и във Франция бюджетните дефицити са в пъти над необходимото. Предстои съкращаване на бюджетните разходи и ако това не стане, предстоят финансови бури, които ще засегнат и нас, може би“, отбелязва бившият финансов министър Милен Велчев .

Европейската комисия готви наказателна процедура срещу седем страни членки заради прекомерен бюджетен дефицит. Освен Италия и Франция в черния списък са и Белгия, Унгария, Малта, Полша, Словакия и Румъния.

Заради пандемията и последиците от войната на Русия срещу Украйна Еврокомисията беше спряла временно наказателните процедури при неспазване на бюджетните правила. Но сега строгостта на контрола върху спазването на фискалната дисциплина се завръща.

“Предизвикателствата пред фискалната устойчивост са ниски във всички държави членки на ЕС в краткосрочен план, но същевременно са повишени в средносрочен и дългосрочен план в няколко страни поради прогнозираните високи и/или нарастващи коефициенти на дълг“, посочиха от Брюксел преди дни.

А ние продължаваме да тръбим, че единственият ни кусур на финалната права към еврозоната е инфлацията.

Дали е така?

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че масовите назначения без конкурс в бордовете на държавните фирми трябва да продължават?

Подкаст