Китай все по-често организира срещи за разрешаване на дългогодишни конфликти. Неговите дипломати неспирно кръстосват четирите краища на света, а Пекин през ден посреща чуждестранни гости.
Очевидно е желанието на втората икономика в света да се наложи като дипломат номер 1 и най-гъвкав посредник при разрешаването на кризи. Това, разбира се, си има цена – огромно разширяване на влиянието. Проактивната китайска дипломация бързо си даде сметка, че това е по-сигурният начин за успех от търговските войни.
Преди година светът стана свидетел на важен дипломатически пробив. След седем години замразени отношения,
Саудитска Арабия и Иран възстановиха връзките си
благодарение на посредничеството на Китай.
Отношенията между двете съседни, разделяни от Персийския залив, са на приливи и отливи от близо 40 години. Многобройните опити за помирение между тях все се проваляха, но изведнъж, когато никой не очакваше, те решиха да заровят томахавките. Страните от региона си отдъхнаха, а и се зароди надежда, че
сближаването ще се отрази положително и на войната в Йемен.
Анализаторите са единодушни, че живеем в нов свят и фигурите по шахматната дъска са разместени, както и силата на играчите.
Едно е сигурно – Китай е работил упорито от години, за да разпространи влиянието си в Близкия изток и сега това дава плодове. За да постигне успех, Пекин заложи на търговията. В последните години той укрепи търговските и дипломатическите си отношения със страните от Близкия изток, голяма част от които традиционно са под американско влияние.
Само през тази седмица в Пекин бяха проведени две срещи, които в бъдеще може да се окажат много важни.
В началото на седмицата
14 палестински фракции, в това число „Хамас“ и „Фатах“,
подписаха споразумение в китайската столица, което предвижда след войната в ивицата Газа да бъде създадено „правителство на националното помирение“.
Пекин подкрепя решението за две държави – Палестина и Израел, като дългосрочно решение на конфликта между тях. ЕС и САЩ подкрепят същата позиция. Като цяло създаването на палестинска държава върху земи, окупирани от Израел в Шестдневната война от 1967 г., е крайъгълният камък на усилията на международната общност за разрешаване на конфликта от десетилетия.
Засега не ясно, доколко успешна ще е китайската инициатива, защото
Тел Авив е категоричен – от Пекинската декларация няма никакъв смисъл.
Израелският парламент пък гласува миналата седмица против създаването на палестинска държава, защото това би било „екзистенциална заплаха“. Въпреки това, срещата не непримиримите палестински фракции в Пекин и достигането до споразумение е забележителен дипломатически успех.
През тази седмица
Пекин бе домакин и на украинския външен министър Дмитро Кулеба.
Китай се представя като неутрален по отношение на войната в Украйна, но обяви „безгранично“ партньорство с Русия дни преди инвазията през 2022 г. и прие президента Владимир Путин за разговори през май. В същото време обаче поддържа добри отношения и с Украйна.
В сряда (24 юли) Кулеба каза на колегата си Ван И, че Киев е готов за преговори с Русия, но само при едно условие –
зачитане на суверенитета и териториалната цялост на Украйна.
Москва също обяви, че ще преговаря, но само ако Украйна се откаже от влизане в НАТО и от четирите региона, които частично е окупирала.
Китайският външен министър подчерта, че може би все още не е назрял моментът за преговори, но пък е направена първата крачка. Той посочи, че Пекин търси „формула за мир“.
Китай и Бразилия публикуваха съвместно мирно предложение от шест точки през май, заявявайки, че подкрепят провеждането на международна мирна конференция, в която да участват и Киев, и Москва.
В петък (26 юли) към Пекин пътува италианският премиер Джорджа Мелони, за да преговаря за засилване на търговията.
Подобно развитие показва, че Китай вече е незаобиколим геополитически фактор.
