Според собственика на стартъпа Илон Мъск, Neuralink успешно е имплантирал устройство на втори пациент с цел да даде възможност на парализирани хора да използват цифрови устройства само чрез мисъл. Neuralink е в процес на тестване на устройството си, което е предназначено да помогне на хора с наранявания на гръбначния мозък.
Устройството позволи на първия пациент да играе видео игри, да сърфира в интернет, да публикува в социалните мрежи и да движи курсора на лаптопа си.
В коментари, направени по време на подкаст, Елон Мъск даде малко подробности за втория участник. Човекът е имал нараняване на гръбначния стълб, подобно на първия пациент, който е бил парализиран при гмуркане. Мъск каза, че 400 от електродите на импланта в мозъка на втория пациент работят. Neuralink на своя уебсайт заявява, че имплантът използва 1024 електрода.
„Не искам да го урочасам, но изглежда, че вторият имплант е минал изключително добре“, каза Мъск . „Има много сигнал, много електроди. Работи много добре.“
Мъск не разкри кога Neuralink е извършила операцията на втория пациент. Очаква се Neuralink да осигури импланти на още осем пациенти тази година като част от клиничните си изпитвания.
Първият пациент, Ноланд Арбаг, също беше интервюиран в подкаста заедно с трима изпълнителни директори на Neuralink, които дадоха подробности за това как работи имплантът и роботската хирургия. Преди Арбаг да получи своя имплант през януари, той е използвал компютър, като е използвал пръчка в устата си, за да докосва екрана на таблет устройство. Арбаг каза, че сега с импланта той просто може да мисли за това, което иска да се случи на компютърния екран, и устройството го прави. Той каза, че устройството му е дало известна независимост и е намалило зависимостта му от близки.
Първоначално Арбаг срещна проблеми след операцията, когато тънките проводници на неговия имплант се свиха, което доведе до рязко намаляване на електродите, които могат да измерват мозъчните сигнали. Neuralink е бил наясно с този проблем от своите животински изпитания. Компанията заяви, че е възстановила способността на импланта да следи мозъчните сигнали на Арбаг, като е направила промени, включително модифициране на алгоритъма си, за да бъде по-чувствителен. Арбаг подобри предишния си световен рекорд за скоростта, с която може да контролира курсор само с мисли, „с едва около 10, 15% от работещите електроди“, каза Мъск.
Мъск добавя още, че според него американските регулации затрудняват иновациите.
Четете още на : OpenAI води преговори с Broadcom за разработване на нов чип за AI.
